Но нещо в мен се отпусна благодарение на смеха им, на завърналата се светлина в очите на Илейн.
Светлина, която нямаше да позволя някой да помрачи отново.
Трябва да изляза след вечеря — казах на Рис, продължавайки да се храня. — Лети ли ти се с мен до другия край на града?
Неста не отваряше вратата.
Чуках цели две минути, оглеждайки свъсено зле осветения коридор с дървена ламперия в порутената сграда, където сестра ми бе избрала да живее. Накрая изпратих нишка от магията си в апартамента й.
Рис беше заобиколил цялата сграда със защитни заклинания, но благодарение на душевната ни връзка нищо не попречи на силата ми да проникне през вратата.
В апартамента нямаше следа от живот — нито по-лошо.
Сестра ми не си беше у дома.
Досещах се къде може да е.
Ответрях се на замръзналата улица и веднага разперих ръце, за да запазя равновесие, когато ботушите ми се хлъзнаха по леда.
Облегнат на близката улична лампа, чиято елфическа светлина позлатяваше извитите нокти върху крилете му, Рис ми се присмя. И не дойде да ми помогне.
— Задник — измърморих. — Повечето елфи биха помогнали на другарката си, ако има опасност да си счупи главата на леда.
Той се отблъсна от стълба и тръгна с бавна, спокойна крачка към мен. Можех с часове да наблюдавам грациозните му движения.
— Имам чувството, че ако се бях намесил, щеше да ме обвиниш, че съм угрижена квачка, както самата ти ме нарече.
Изръмжах отговор, който Рис избра да не чуе.
— Значи я няма у дома?
Отново изръмжах.
— Е, в такъв случай остават точно десет други места, където може да бъде.
Направих гримаса.
— Искаш ли да я потърся? — предложи Рис.
Не физически, а с помощта на силата си. По-рано не му бях позволявала, защото не исках да нарушаваме личното й пространство, но заради този проклет студ…
— Добре.
Рис ме обгърна първо с ръце, после и с криле, притискайки ме към топлото си тяло, и прошепна в косата ми:
— Дръж се.
Около нас зафучаха мрак и вятър и аз зарових лице в гърдите му, вдишах уханието му.
Смях, гръмки песни, силна музика, натрапчивата миризма на изветряла бира, хаплив студ…
Простенах, като видях докъде ни е ответрял, къде е открил сестра ми.
— В града ни има винарни — подхвана Рис с неодобрителна гримаса. — Има концертни зали. Изтънчени ресторанти. Развлекателни клубове. А сестра ти…
А сестра ми успяваше да намери най-долнопробните кръчми във Веларис. Не бяха много. Но тя редовно посещаваше всичките. А точно тази — „Вълчата бърлога“ — беше най-мизерната.
— Изчакай тук — заръчах на Рис, надвиквайки цигулките и тъпаните, ехтящи откъм кръчмата, и се откъснах от обятията му.
Надолу по улицата няколко пияници ни видяха и се умълчаха. Усетиха силата на Рис, навярно и моята, и решиха да се оттеглят.
Бях сигурна, че същото ще се случи и в кръчмата, а Неста ще ни укори, че сме съсипали вечерта й. Поне сама можех да се промъкна почти незабелязано. Ако влезехме и двамата, сестра ми несъмнено щеше да го възприеме като засада.
Затова отивах сама.
Рис ме целуна по челото.
— Ако някой ти отправи интригуващо предложение, кажи му, че и двамата ще се освободим след около час.
— Уф! — махнах погнусено и потиснах силата си, за да я прикрия.
Той ми прати въздушна целувка.
Отново махнах с ръка и влязох в кръчмата.
Глава 13
Сестра ми си нямаше другари по чашка. Доколкото знаех, излизаше сама и си намираше нови всяка вечер. А понякога се прибираше у дома с някой от тях.
Не я разпитвах. Дори нямах представа кога е започнало това.
Не смеех да попитам Касиан дали той знае. Двамата бяха разменили броени думи след края на войната.
Като влязох сред светлината и шума във „Вълчата бърлога“ и веднага открих сестра ми с трима елфи на обла маса в сумрачното дъно на пивницата, почти видях духа на онзи ден от сблъсъка с Хиберн да витае зад гърба й.
Като че ли всеки грам, който Илейн бе качила, Неста бе свалила. Лицето й бе станало още по-гордо и ъглесто отпреди, а скулите — още по-остри. Косата й беше навита в обичайната сплетена корона, носеше любимата си сива рокля и както винаги изглеждаше съвършено чиста въпреки бордея, където бе избрала да прекара вечерта. Въпреки смрадливата задушна атмосфера на грохналата кръчма. Грохнала от векове употреба.
„Кралица без трон“. Така щях да нарека картината, която нарисувах в съзнанието си.
Очите на Неста, също синкавосиви като моите, се вдигнаха към мен веднага, щом затворих дървената врата. По лицето й се изписа единствено леко презрение. Тримата Върховни елфи на масата й бяха сравнително добре облечени, като се имаше предвид какво място посещаваха.