Метнахме се на едно такси. Смехът на Етел, започнал в ресторанта съвсем поносимо, ескалира, докато вървяхме по улицата, а в таксито вече стана истеричен. Толкова много се смя, че шофьорът съвсем се обърка. Опитах да я спра, но тя отмести ръката ми и започна да откопчава панталона ми. Не можах да я озаптя. И докато тя бавно и тихо работеше с ръка, аз приковах поглед в шофьора, който, ако се има предвид възрастта, не би трябвало да има книжка. Тъй като лицето му, на което още не бе набола брада, изобщо не реагираше, не можех да бъда сигурен дали ни вижда. През това време Етел стигна до набелязаната цел, като разкопчавайки и третото копче, успя да направила малка пролука, в която да пъхне ръката си. Поставих сакото в скута си, като се опитвах да направя нещо като параван, но точно в този момент съвсем неволно простенах от болка. Откакто се помня, винаги съм ненавиждал дългите й нокти. В този момент по леката усмивка, която премина по лицето на шофьора, разбрах, че е наясно със случващото се. Здраво хванах ръката на Етел и с триста зора я отдръпнах. Вбеси се. Започна да мърмори, запали цигара. Шофьорът, който съвсем отблизо наблюдаваше напрежението между нас, намери подходящ момент, прекъсна ни и ни попита накъде отиваме. Етел бе сложила цигара в жасминовото си цигаре и след като издуха няколко кръгчета дим към тавана на таксито, развеселено отговори:
— Отиваме при Дворцовия мъдрец. Мъдрецът на всички страдащи, разделените влюбени и всички, които не могат да намерят своето място в живота — Дворцов мъдрец.
Точно когато в огледалото за обратно виждане шофьорът поглеждаше ту Етел, ту мен и преценяваше доколко положението би могло да се усложни, установих, че не е толкова млад, колкото си мислех. Бях се заблудил по-скоро поради това, че беше кьосе, отколкото от младежкия му вид. Започнах да му обяснявам пътя. Етел обаче не остави човека на мира. Предложи му цигара и започна да му задава куп въпроси като например: от кой край е семейството му, вярва ли в светците, женен ли е, ако някога има момиче, ще го изучи ли, ще се откаже ли от бащинството, ако разбере, че синът му е хомосексуален, от кой отбор е… И сякаш напук бяха от един отбор.
— Веднъж в колата се качиха мъж и жена, по-големи маниаци от вас — каза шофьорът, когато успя да се включи сред пороя от въпроси, който се изливаше върху него. Етел се закашля, сякаш в гърлото й заседна някаква костица, и отново гръмко се засмя.
— Съвсем наскоро бях започнал да работя нощем и още не познавах този тип клиенти. Щом се качиха, започнаха да се карат. Жената вика и крещи, а мъжът не отстъпва, без да му мисли много, й отговаря. Ама какви псувни се носеха, не питай. Но беше ясно, че се обичат. Всъщност мъжът заминаваше на работа в чужбина. Жената не вярваше, че ще се върне, и му говореше: „Ако заминеш, няма да се върнеш“, а през това време сълзите й се стичаха като из ведро. От време на време побесняваше и започваше да удря мъжа. Голяма дандания беше. Както и да е, стигнахме до посочения адрес. Трябваше да оставим жената там и да продължим, обаче тя не искаше да слезе от колата. Заинати се, само и само да отидат на гроба на Телли Баба40. Здраво стисна предната седалка и каза: „Докато не отида на гроба на Телли Баба, няма да сляза, честна дума, няма да сляза“! Успя да убеди мъжа. А така нареченият гроб на Телли Баба е чак на другия край на града и хич не ми се искаше посред нощ да ходя там, а и трябваше да предам колата. По онова време твърдо си повтарях, че няма да работя нощем. После с времето реших друго, но както и да е. Пък и не слязоха, за да се качат на друго такси, а на всичко отгоре ми предлагаха и два пъти повече пари. Къде ще идеш, че няма да караш. Натиснах педала на газта и право на гроба на Телли Баба. Жената слезе. Отвори чантата си и потърси нещо в нея. После се изгуби в тъмното. Ние с мъжа чакахме в таксито. Минаха десетина минути, жената се върна разплакана и каза на човека да си наведе главата. Той се съгласи, а тя го заскуба с всичка сила и отскубна цял кичур коса, а уж щеше да откъсне само един косъм. От болка мъжът се нахвърли върху нея и този път яростно се вкопчиха един в друг. Както и да е, жената взе косата и отново се изгуби от погледа ни, при това изнамери отнякъде парцалче, отиде и завърза на дървото косата на човека. Бая й, духа я, седна, стана, а ние седяхме и чакахме. Бяхме я оставили да прави каквото иска. Накрая, когато дойде, беше поуспокоена и каза:
40
Телли Баба е гробница, която посещават младите момичета, които искат да се задомят. — Бел.пр.