— Вече като идвам, ще си нося написана и молитвата, която трябва да се прочете.
Гледам и мъжът поомекна. Прегърнаха се. Поискаха телефонния номер и името ми, за да ме поканят на сватбата си.
— Със сигурност са се оженили, след което взаимно са се удушили — заяде се Етел, протягайки глава към седалката на шофьора, като в същото време отново атакува копчетата на панталона ми, които бяха останали без надзор.
— Не, мила, още по-лошо — отвърна шофьорът, докато учтиво кимаше с глава. — Беше през зимата, две години по-късно. Целият град беше покрит със сняг и нищо не се виждаше. И не щеш ли, мъжът се качи в колата ми. Този път обаче до него беше друга жена. Не знам жена ли му беше, любовница ли? Но си личеше, че живеят заедно. Аз веднага познах мъжа. Той мен също. И двамата се почувствахме зле. Той отмести поглед, аз отместих поглед. Разбира се, жената до него нищо не знаеше и не спираше да му разказва някакви неща. Тя му говореше, но човекът се бе отнесъл някъде. Тъкмо бяхме тръгнали, той не можа да издържи, каза да спра и скочи от таксито. А жената седеше и объркано гледаше през прозореца.
Етел преплете пръстите на двете си ръце, отпусна ги в скута си и тъжно въздъхна. Ако можех да разбера кога и от какво ще се развълнува тази мръсница. Настъпи тягостно мълчание. Никой не отрони дума чак докато стигнахме до ъгъла на улица „Журнал“. Но веднага щом спряхме пред Двореца на бълхите, Етел отново се развесели и излетя като стрела от колата. По нейно настояване слезе и шофьорът. В един и половина през нощта тримата застанахме един до друг и като че изразявахме почит, безмълвно се загледахме в надписа на оградата пред блока.
ПОД ТАЗИ ОГРАДА ИМА ГРОБ НА СВЕТЕЦ.
НЕ ХВЪРЛЯЙТЕ БОКЛУЦИ!
— Как е, харесва ли ти? — попитах шофьора.
— Добре, хубаво е, ама малко си се олял, братле — отговори с изражение, от което не можеше да се разбере дали се шегува, или говори сериозно. — А и цветът не ми допадна.
Етел се присви, все едно всеки момент щеше да повърне, и отново избухна в смях. Цялата се затресе, заподскача и се смя със сълзи на очи. Вдигна толкова много шум, че в няколко апартамента от блока светнаха лампите. Шофьорът застана от едната й страна, аз от другата и с тикане и бутане успяхме да я качим в таксито. Смехът й постепенно се поуспокои и докато пътувахме, се чуваше само хълцане. От доста време не бях я виждал толкова разконцентрирана. Стигнахме до дома й, но на мен никак не ми се искаше да остана с нея. Сложих я да си легне. И без друго в момента, в който помириса възглавницата, се отнесе. Таксито ме чакаше долу. На връщане седнах отпред. Погледнах сметката — яко бе набъбнала. Откакто се разведох, половината ми заплата отиваше за наема, а останалата половина за пиянските ни трапези. Предложих цигара на шофьора, той прие. Подаде ми огън да запаля първо моята цигара, след това запали своята. След като пияната жена слезе от колата, се възцари атмосфера на дружеско мълчание, което отекваше в тишината.
— Извинявай, надухме ти главата — казах аз.
— Нищо братле, да можеше все така да ми надуват главата.
На кръговото, докато чакаше на червено, внезапно в мен се загнезди някакво притеснение. Една полицейска кола мина покрай нас с висока скорост. Погледа ми се закова някъде пред нас, в боклукчийския камион. Двама високи работници от чистотата стояха един до друг, подпрени на задната част на камиона. После минаха под една улична лампа, която освети бледите им лица. Сякаш не си говореха, просто се усмихваха, или поне на мен ми се стори така. Наоколо нямаше други превозни средства. Когато светна зелено, разбрах, че няма да се преборя с притеснението си. Казах на шофьора да кара в обратната посока. След десет минути бяхме пред дома на Айшин. Помолих го да спре. Не слязох. Пердетата бяха дръпнати, лампите загасени. Шофьорът кьосе търпеливо изчака, без да обели дума, докато аз наблюдавах доскорошния си дом.
На връщане включи радиото. Всички песни, които пускаха, ми харесаха. И най-сетне, когато в цената се прикачи още една нула, пристигнахме в Двореца на бълхите. Подадохме глави — той от левия, аз от десния прозорец на колата, и кой знае защо още веднъж изпитахме желание да погледнем надписа на стената на светлината на фаровете.