— Супер! Ти говориш немски като майчин език, нали? Колко години живя в чужбина? — попита момичето, докато се излягаше на канапето. Като видя тавана, смаяно премигна.
— Френски — поправи я Сидар грубо. Установи, че от онова, което си бяха говорили миналия път, нищо не бе останало в главата на момичето. Бе задавала въпроси просто така. И сега защо питаше същите неща? И на всичко отгоре съвсем ясно се виждаше, че умира за сън. При втория, не, при третия отговор очите й щяха да се затворят. За какъв дявол задаваше въпроси, като беше съвсем наясно, че отговорите ще бъдат непълни, и дори да научеше повече, отколкото предишния път, щеше да се добере само до откъслечни, мъгляви подробности и до неясните очертания на цялостния му живот. Да искаш да познаваш някого, е празна работа и излишно притеснение. Трябва да го слушаш и наблюдаваш, да го разнищиш и да го усещаш, да се ровиш и да го разчепкваш през дните, нощите, седмиците. Да можеш да махнеш черупката му и да гледаш кръвта, която бавно ще закапе или може би ще шурти под нея. И след като няма да издържиш на всички тези трудности, е по-добре, докато още си в началото, изобщо да не се захващаш.
Аз не съм заровено съкровище, което чака да излезе на бял свят. И без друго отговорът на всеки въпрос, който би могла да ми зададеш, в известен смисъл е скрит у теб. Не искам да се опитваш да ме откриеш, нито да си мислиш, че си ме открила. Не е необходимо да се познаваме, преди да сме успели да опознаем себе си поне колкото житно зърно. Информацията, която имаме за другите, прилича на храна, която вадим от боклука. След като не можем да я вкусим, няма как да усетим миризмата й.
Мислите му бяха прекъснати от похъркване. Момичето бе заспало с отворена уста. Сидар за последен път си дръпна от цигарата, която си бе свил на обяд, и се сгуши до гостенката. От известно време Габа стоеше нащрек в единия край на стаята и очакваше да види какво ще се случи. Когато разбра, че никой няма намерение да се занимава с него, загуби интерес към кафявата буболечка, която бе подала глава от една дупка в стената, и бавно излезе от укритието си. Разкъса опаковките и след секунда лешниковите вафли се озоваха в стомаха му. След това, облизвайки се блажено, се излегна на канапето до тях. Когато светлините от фаровете на колите отвън проникнаха през тясното прозорче и раздвижиха сенките по стената, тримата засънуваха различни сънища.
Апартамент №8: Синята Метреса и аз
Синята Метреса сто пъти измина разстоянието между кухнята и хола и с нестихващо вълнение за последен път погледна масата. Всичко беше както трябва. Запали свещите във форма на водни лилии, които плуваха в купичките с вода. До сините чинии постави сини салфетки. Бяха се разбрали за седем часа вечерта. В седем без десет на врата се звънна.
— Добре дошъл — каза тя. Въпреки че бе обула високи обувки, все пак изпита желание да бъде още по-висока. — Винаги ли пристигаш по-рано?
— Направих всичко възможно да закъснея. Но се оказа, че от моя до твоя апартамент са три крачки и половина — отговорих усмихнато.
— Разбира се, защото имаш дълги крака. За мен разстоянието би било четири крачки — рече тя. Каза го, но още преди да довърши изречението, се изчерви все едно бе казала нещо неприлично.
Застанахме смутени на входната врата като двойките, които дълго се наблюдават отдалеч, но като видят, че желанията им ще се сбъднат по-лесно и бързо, отколкото са предполагали, забавят крачка. Макар че досега се бяхме виждали само пред вратите и пътьом се заговаряхме каквото ни дойде на ум, през цялото време бях наясно, че наистина ме харесва. Приличаше на човек, който не умее да пази тайна. И все пак не очаквах да стане толкова бързо. Така безпроблемно…
Обгърнах с длани лицето й и най-напред докоснах мъничкия й син пиърсинг. Тя се отдръпна назад и подхвана:
— Направих пиле по черкезки — след което продължихме не от целувката, а оттам, докъдето бяхме стигнали с разговора:
— Надявам се, че обичаш пиле.
Щом влязохме вътре, подминах масата и веднага я замъкнах в спалнята. Беше спокойна. Аз бях спокоен. Двойките, които още от началото приемат, че нямат общо бъдеще, са по-освободени в секса. Но когато късно през нощта седнахме на масата, ни завладя мисълта, че имаме общо минало. Сякаш дълго бяхме живели заедно и споделяхме общ дом… Май и на двамата тази мисъл тайно ни хареса. Защото един изоставен от жена си мъж и една нещастна метреса, която е с мъжа на друга, имат доста общи потребности. Трябва да са сигурни, че не те са се провалили в брака и че един ден биха могли да успеят с някого друг.