— Ако питаш мен, човекът е пълен мухльо, просто си е мухльо — каза Етел вдигайки рамене, когато отново останахме сами. За миг си помислих, че говори за сервитьора. А всъщност тя продължаваше разговора оттам, докъдето беше стигнала. — Много е добронамерен, само че просто е един наивен мухльо. Обаче като ти казвам мухльо, наистина е такъв. Кротък, домошар, непосредствен и привързан към дома си. Поведението му е толкова предсказуемо, че… Движи се в точно определени граници. Ако искаш да откриеш поне искрица живот у него, ще трябва да копаеш седем пласта под земята с надеждата, че може би в детството си се е въодушевил за нещо. Но не очаквай много — само няколко капки. Сигурно си любопитен как изглежда — каза и хвана ръката ми. — Ще ти го опиша ето така, ако застане до теб, ще прилича на стар борсук.
Значи Айшин ще се омъжи за стар борсук. Цялата ми чиния бе омазана с орехов сос. Сложих в единия й край парче пъпеш.
— Къртица ли, борсук ли? — запита се Етел. Дръпна ръката си. Следите от лакираните й в синьо нокти, посипани с брокат, останаха по мен. — Борсук ли е, борсук ли е не знам, ама човечецът наистина си е грозен. Изводът, който трябва да си направиш, е, че Айшин пробва метода на отклонението. Нали веднъж се опари, вече стои далеч от красивите младите мъже.
На връщане седнах малко по-спокоен до нея. Когато беше пила, караше по-внимателно, отколкото в трезво състояние. Докара ме жив и здрав до Двореца на бълхите. Даде газ и излетя по тъмната улица.
Когато стигнах до третия етаж, нададох ухо към отсрещния апартамент. Отвътре не се чуваше никакъв звук. Въпреки че, когато се прибирах, не мислех, че ще я срещна, спонтанно звъннах на звънеца. Беше ми забранила да ходя при нея без предупреждение. Обаче тази вечер реших да прекрача забраната. Вероятно търговецът на зехтин нямаше да преспи тук след прекарания инфаркт.
Първо се чуха стъпки. Светлината, която струеше от шпионката, се затъмни. Постояхме така, може би цяла дълга минута от двете страни на вратата. Най-накрая чух махането на веригата. Отвори бавно, с нежелание. Синята Метреса стоеше срещу мен. Под кафявите й очи имаше сенки, гледаше без чувство, без обич. Без да каже дори една добра или лоша дума, обърна гръб и тътрейки крака, тръгна към хола. Не й обърнах внимание. Колкото по-странно се държеше, толкова по-добре бях аз. Пусна телевизора. Загледахме се, без да разговаряме. Една известна певица, облечена с червена, извезана с мъниста и доста оскъдна рокля, от която се виждаше голяма част от поръсеното й с брокат тяло, разказваше пред микрофона своя живот. Докато карала ски, си счупила крака. Но понеже сърце не й дало да отмени концерта, пяла с гипсиран крак. Докторът, който седял до нея, отговарял на въпросите на журналистите.
— Починал е — каза Синята Метреса.
Погледнах я с празен поглед. Не можах веднага да се сетя за кого говори. Погледът ми спонтанно се плъзна към екрана. Певицата, която сега ми изглеждаше още по-невзрачна, изпрати въздушна целувка към камерите. Спрях телевизора. Не знаех какво да кажа. Седнах до Синята Метреса. Взех ръката й. Издърпа я. Отиде да си легне. Беше много спокойна. Беше прекалено спокойна.
Постоях няколко минути в хола, като се опитах да събера мислите си. Тази вечер не пих много. Обаче бях пил. Движенията ми бяха ужасно забавени. Не можех нито да мисля, нито да реагирам. И така, не знаех как да успокоя малката си любима. Не усещах тъга, нито объркване, нито каквото и да било. Исках само да си отида вкъщи, да заспя и да оставя всичко за по-късно.
И все пак, когато успях да стана, не тръгнах към входната врата, а се отправих към спалнята. Беше тъмно. Легнах до нея, като напрягах слух, за да разбера дали спи. Беше будна.
— Не е прескочил трапа — прошепна в ухото ми. — Починал е към три сутринта.
Докоснах страните й — бяха сухи. Не плачеше. Притиснах се към нея. Не ме изтика, не ми отвърна. Продължаваше да лежи като празен чувал. Атмосферата бе хладна. Прегърнахме се, след това съм заспал.
През нощта се събудих, изгарящ от жажда. Преполових любимото си шише, което стоеше на масата в хола, и сънен отидох в банята. Докато уринирах, огледах наредените на стъклената поставка над пералнята най-различни ароматни сапуни; шампоаните от папая отстрани на ваната; кокетните шишета с парфюм, които блестяха пред огледалото; тюркоазените гъби за къпане; лосионите за тяло; разгледах и гримовете й. Пуснах водата. В един момент видях самобръсначките. Едната бе паднала на земята, а другата беше в мивката.