Изтрезнях. Бързо се върнах в спалнята. Светнах лампата. Издърпах чаршафа, с който беше завита. Докато се опитваше да седне в леглото, дръпнах нагоре електриковозелената й нощница, която покриваше коленете й. На левия й крак нямаше нищо. Нямаше нищо ново. Но десният й крак беше завит с хавлиена кърпа, напоена с кръв. Тази неестествена превръзка беше толкова обемна, че се чудех как не съм я усетил. Когато понечих да махна хавлиената кърпа, тя не се възпротиви.
Дъхът ми секна. Отдолу се появиха пет червени резки, всяка от които бе дълга около педя. Трите не изглеждаха много дълбоки. Сякаш бяха направени колебливо или случайно. Като проба за другите две над тях. Защото другите две бяха ужасяващи. Стомахът ми се обърна. Отново хукнах към банята. Понеже не намерих нищо по шкафчетата, отидох у нас. Докато тичах от едната врата до другата с кислородна вода и марля в ръка, всичкият алкохол, който бях изпил, се изпари.
Почистих и превързах раните й. През това време тя мълчаливо ме наблюдаваше. След това с леко смущение и безразличие ми благодари и издърпа нощницата си, която някак, след всичките процедури, бе останала чиста. Отново се мушна в леглото. Изгасих лампата. Изчаках да заплаче, да разкаже, да говори, да се сгуши, да се приюти…
Когато в тъмното се затвори в себе си и ме остави сам, реших, че въобще не я познавам. Колко непростимо наивно е да смятаме, че открехвайки вагината на жената, с която правим любов, можем да видим всяка точка в тялото й, и че като проникваме в тях, стигаме до съкровените им дълбини.
Апартамент №10: Мадам Лелче и боклуците
Службата по чистота в Истанбул и първите боклукчийски коли започнаха да работят през 1868 г. Преди това за тази дейност отговаряше гилдията на търговците от Организацията по преглеждане на боклука50, която работеше под контрола на управителя на сметището. По онова време така наречените търсачи, които преглеждаха сметта, също като работещите в чистотата днес, бяха натоварени със задачата, макар отчасти, да отърват Истанбул от всичко, което хората изхвърляха. Но за разлика от предшествениците си търговците събираха отпадъците и преди да ги изхвърлят, отделяха нещата, които не са за изхвърляне. После ги отнасяха в големи платнени торби на брега на морето. Изсипваха ги, подреждаха ги, измиваха ги и щателно да ги оглеждаха. Намираха медни табелки, метални пръчки, неизвити пирони, незахабени платове, непотъмняло сребро, нехаресани подаръци, понякога, когато имаха по-голям късмет, се случваше да намерят изгубени бижута. Често ходеха и на опожарени места. Когато някоя къща в Истанбул, града на пожарите, изгореше до основи, след време търговците прибираха и строителните остатъци. Постъпваха по същия начин — взимаха това, което излизаше от пепелта. Търсачите разпределяха отпадъците. А боклукчиите ги изхвърляха. Тъй като градът се модернизираше, бе въведен нов ред. Преди боклука се изхвърляше край морето, а сега се трупаше на определени за това места.
Колкото до Мадам Лелче, тя бе от търсачите. Търсеше в боклуците неща, които не трябваше да се изхвърлят. И всеки път намираше.
Апартамент №8: Синята Метреса и аз
Въпреки че спах доста неспокойно, се събудих рано. Докато отмествах косите, които бяха полепнали на челото на Синята Метреса, тя леко се размърда. Оставих я да поспи. Запалих цигара и отидох в кухнята. Както винаги, хладилникът й бе претъпкан с храна и все с неща, които търговецът на зехтин обичаше. Реших да направя закуска. В добрите времена с Айшин си бяхме създали много хубав навик. В края на седмицата ставахме късно и си правехме дълги и обилни закуски. Вероятно сега привиква онзи стар борсук на своето темпо. Ако мъжът е наистина такъв, какъвто го описа Етел, трябва непременно да се срещна с него. Не защото очаквам да се случи нещо. Но все пак искам да ме види. Ще подпаля фитилчето на комплекса му за малоценност, който се крие дълбоко в душата му. Мога дори да пусна мъничко като въшка съмнение в съзнанието му. Нека да живее с мисълта, че жената, за която се жени, може някой ден отново да се върне при бившия си мъж.
Забелязах, че Синята Метреса се е събудила от тракането на чиниите. Загърната в пъстрия си шал, стоеше до вратата на кухнята — все още бе бледа, но въпреки огромните сенки под очите, изглеждаше малко по-добре от вчера.
— Надявам се, че вече не се самообвиняваш — казах, докато й сипвах чай.
50
Търговци, които събират боклука, но не получават възнаграждение за това, а печелят от нещата, които намират сред отпадъците. — Бел.пр.