Хората с напредничав ум се концентрират върху смисъла на живота и очакват всеки ден да бъде по-добър от предишния и преценявайки прецизно самоубийството, търсят разумна причина да го отрекат. Независимо къде живеят, тези хора се самоубиват на Запад.
Повечето самоубийства на ранна, средна и късна възраст се извършват на тази географска ширина.
Близките, на тези, които се самоубиват на Запад, не намират покой, докато не разберат причината за самоубийството и внимателно обмислят връзката между причина и следствие.
Има и такива, които се самоубиват в последния момент, без да се замислят за смисъла на този акт. Независимо къде живеят, тези хора се самоубиват на Изток.
Възрастните и децата в повечето случаи се самоубиват на Изток.
Няма нищо по смущаващо от самоубийството на възрастните, които и без това са близко до смъртта, както и на децата, които са много далеч от нея.
За разлика от самоубийствата на Запад самоубийствата на Изток са нещо като наркотик.
Наркотикът не се нуждае от обяснение.
Апартамент №7: Аз
Най-напред започнах да обикалям около Двореца на бълхите. Правех кратки разходки, които не стигаха доникъде. После обиколките започнаха да се разширяват. След това тръгвах пеша, а понякога с кола, из по-далечните квартали на Истанбул, в които не бях ходил. Търсех надписи.
Когато Етел предложи да дойде с мен, не възразих. Докато си водех бележки за надписите, тя ги заснемаше с дигиталния си фотоапарат. Качвахме се на златистото чероки и обикаляхме по малките улички, из бедстващите квартали, край вертепите, луксозните къщи. Надписите бяха навсякъде: по площадите, дворовете, по стените на оградите, големите строежи, изоставените сгради, храмовете… Повечето бяха написани с боя, понякога с тебешир, молив и керемида. Подобно на боклука, надписите за отпадъците бяха на всяка крачка.
Където и да отидехме, веднага привличахме погледите. Децата хукваха подир нас. Жените с подозрение надзъртаха зад пердетата. Любопитни минувачи спираха и ни заливаха с море от въпроси. Когато се налагаше на всяка цена да дадем обяснение, казвахме, че работим по училищен проект, свързан с боклуците. Това им се виждаше абсурдно, но като чуеха за училище, кимаха с разбиране. Дори не забелязваха, че двамата с Етел съвсем не приличаме на ученици. За тях училището бе неприкосновено — там всяка безсмислица е позволена. Откриването на хората, които бяха сътворили надписите, никак не беше лесно. Повечето бяха анонимни. Веднъж обаче успях да науча кой е авторът на надписа върху фасадата на една разнебитена къща в Балат. На стената пишеше: „Не ме карайте да ругая този, който си хвърля боклука тук. Да си прибере мазилката.“
Децата на улицата познаваха човека, който го бе написал. Не помнеха нито името му, нито професията му. Бил пазач в някой от университетите. Живеел тук с болната си жена и тъща си. По време на ремонт работниците хвърляли пред къщата хоросан. Вбесил се и написал този надпис. През есента човекът починал, след неговата смърт свършил и ремонтът, а надписът останал.
— И без друго сме център на вниманието. Не можа ли да се облечеш малко по-прилично? — попитах Етел, когато си тръгнахме.
— Не се заяждай с мен. Проблемът не е в моите дрехи, а в гузната ти съвест — рече и премина на друга скорост. — Набутахме се в тая каша заради твоя ПИБГСГ. — Пътят се стесняваше, но тя нарочно настъпи газта. — Проект за Изчистване на Безнадеждно Гузната Съвест на Господина! Мислиш, че си по-различен от другите и че си нещо повече от тях. Но като оплеска нещата, реши да си изчистиш съвестта и да докажеш, че си като тях. И сега събираш надписи, та да си чист като ангел. Божичко, какво направих! Не съм си изцапал ръцете с кръв, ала проклятието на вдовицата тегне върху мен. Скъпо платих затова, че подцених хората. Накрая видях дявола със собствените си очи. Видях го, но вярвам само в теб, Господи! Не съм по-различен от другите твои чада. Ето, и те са писали надписи по стените. Значи това, което съм сторил, е нещо обикновено. Значи не съм толкова изключителен мъж, колкото си мислех. Слава на Бога, че е така. Ако обичаш онези, можеш и на мен да простиш… Ще ми простиш ли, Господи? Хайде, стегни се вече! С празни надежди си за никъде. Не разбираш ли, сладък? Та кой е успял да се пречисти в бунището?
След време започнахме да разпределяме надписите по вид. В деня, в който ги заснемеше, Етел ги качваше в компютъра и ги слагаше в отделна папка. Най-многобройни бяха надписите в категория „обиди и псувни“: „Който хвърля боклук, е магаре!“ На стената на една банка в Галата пишеше: „… майката на този, който хвърля боклук!“ Първата част от изречението бе старателно задраскана. Две от стените на една къща с изронена мазилка във Фатих бяха от горе до долу изписани, сякаш някой ученик бе наказан да напише сто пъти едно изречение: „Който хвърля боклук, е педал!“ Пак в същия квартал на улица „Къръктулум“ надписът гласеше: „Който хвърля боклук, е задник!“ Въпреки че надписите с псувни се срещаха много често, съдържанието им бе почти едно и също. „Който хвърля боклук, ако е жена, е курва, ако е мъж, е сутеньор“ — пишеше на дървена табелка, закачена на една черница в Долапхане. Само на метър встрани, този път на фасадата на една къща, бе написано: „Който хвърля боклук, заслужава псувни!“ На една порутена стена в Йорнектепе с бяла и черна боя бяха напластени десетки надписи. Най-отгоре имаше яркосин надпис: „Който хвърля боклук, ще разбере, че е педал“. Но надписът, който бе на път да спечели първенството в папката „обиди и псувни“ беше в Долапдере на улица „Керестеджи Реджеп“: „Който хвърля боклук, да го начука на майка си, жена си, сестра си, бъдещето си, миналото си, целия си род…“