На второ място най-много бяха надписите, свързани с разликата между човека и животното. В Галата на една табелка на улица „Джамекян“ пишеше: „Ако си човек, не хвърляй боклуци, ако си мечка — хвърляй!“ Надписът на стената на една банка на улица „Кючук Хендек“ гласеше: „Ако не си човек, хвърляй си боклука тук“. В Долапдере над входната врата на един блок се четеше: „Хората не хвърлят тук боклук.“ Целите стени на сирийската църква бяха с надписи: „Не хвърляй боклуци, бъди човек! Който хвърля тук боклук, е прост като боклука“.
В третата категория бяха събрани надписите, които мотивираха гражданското съзнание: „Който замърсява околната среда, е безотговорен“, пишеше на Куштепе. „Не оставяйте боклуци в околната среда, това е неуважение към човечеството“ — бе изписано на една табелка, забита на кръстовище в същия квартал. За разлика от другите надписи, буквите бяха изписани старателно и красиво. И до вечната дупка в Балат, насред улицата пишеше: „Който хвърля боклук, е недостоен човек. Това място е наше“. А на стената на една къща в Йорнектепе, която очевидно щеше да се срути при най-лекото земетресение, бе написано: „Който си изхвърля тук боклука, е несправедлив към съседите си“. Подобен надпис посрещаше отдалече посетителите на Цариградската патриаршия: „Който си хвърля боклука тук, е недостоен човек“.
Част от надписите бяха недовършени или с времето се бяха изтрили. „Тук боклук“… пишеше на много места в Истанбул и по-нататък не се четеше. Надписът на стената срещу училището на улица „Харбийе Папа Ронджалли“ бе почти изтрит: „Който хвърля тук боклук ще ста…“
Доста голям беше броят на заплашителните надписи. „Който изхвърля боклука си тук, ще си намери белята“, бе най-често повтарящият се надпис между тях. От двете страни на старинната чешма до джамията Фатих Ючбаш имаше безброй такива надписи: „Не хвърляй тук боклук. Ще те сполети беда“. Надписите с проклятия, изписани с флумастер върху картон, най-често се срещаха на оживените улици в квартала: „Който хвърли боклук тук, да му умре детето!“ Редом с надписите, съдържащи заплахи и обиди, имаше и по-изискани: „Моля, не хвърляйте боклуци!“ или „Най-учтиво ви молим да не хвърляте тук боклук“. На входната врата на началното училище „Каптанпаша“ имаше две табели. Едната бе адресирана до учениците, а другата — до минувачите: „Моля, не хвърляйте боклуци в двора на училището.“ На дървените заграждения пред строежа в началото на улица „Асмалъмесджит“ бе написано нещо подобно: „Хвърлянето на боклук е забранено, please51!“ А на улица Мейменет: „Молим този, който обича Аллах, да не хвърля тук боклук!“
Най-често срещаната дума в надписите беше „забранено“. На стената около Влашкия дворец с големи букви пишеше: „Хвърлянето на боклуци е забранено!“ А на страничната стена на ателието на известен шивач в Харбийе имаше изключително кратко послание: „Тук боклукът е забранен!“ Друга често използвана дума беше „строго“. За да се вижда от улицата, надписът на широката ограда на поликлиниката в оздравителния център на болницата към Института за социално осигуряване в Окмейдан бе изписан много четливо: „Хвърлянето на боклук е строго забранено!“ И малко по-напред: „Строго е забранено хвърлянето на боклук и баластра!“