Лъжата е вертикална линия. Например висок блок на седем етажа с построени един над друг апартаменти, под който има два пласта гробища. Тук, стига да искате, можете да пуснете корени и дори да се разлистите. Защото вертикалната линия е убежище на постоянното, нещо като безсмъртието.
Дворецът на бълхите е блок, издигнат върху гробище. Вертикална линия, която се издига нагоре етаж след етаж. Това е моята лъжа. Защото разказвам тези истории не от апартамент в блока, а от затвора.
На 1 май 2002 г. бях сред хора, които решиха да преминат през полицейския кордон. Бяхме задържани и натикани в полицейски микробус, където се оказах до един младолик риж мъж с уши като платна и смешно лице. Благодарен съм му, защото така се бе ококорил от страх, че забравих собствените си тревоги. Докато ни караха към управлението, не спря да обяснява, че не се занимава с политика, че не прави нищо друго, освен да пръска срещу насекоми. Казваше истината. Действително беше човек, който пръскаше срещу буболечки и за трийсет и три години никога не бе мразил работата си толкова, колкото в този ден. Името му не беше Злочест — аз го измислих. И все пак не беше съвсем измислено, тъй като животът явно бе несправедлив към него. При това фамилията му напълно отговаряше на реалността. Както и да е, пуснаха го същия ден. Аз обаче бях задържан.
Откакто съм тук, не мина и ден, без да се сетя за Злочест Баштурчин. И то все заради буболечките. Аз съм решителен човек, който се страхува от буболечки. За жалост тук има куп такива твари и най-вече хлебарки. В тоалетните, в отдушниците, в дупките по стените, в звуковете, които чувам… непрекъснато се разхождат и окуражени от тъмнината, се размножават. Но повярвайте ми, въшката е най-зла. Разбира се, за да видите тези същества, трябва да ме посетите и известно време да останете. Ако нямате време, ще се наложи да чуете моята версия на историята. Само че и аз разказвам от своя гледна точка. Не, че включвам себе си в историите, които са се случили. Свързвайки хоризонталната черта на истината с вертикалната черта на лъжата, често се опитвам да се отдалеча колкото е възможно от досадното място, в което се намирам. Защото се притеснявам. Ако някой ми каже, че утре или някой ден животът ми няма да бъде толкова тревожен, сигурно по-малко ще се безпокоя. Ала утре ще бъде точно като днес и като следващите дни. И не само моят живот се повтаря. Макар да изглежда съвсем различна, вертикалната линия всъщност е също безкрайна като хоризонталната. Противно на това, което хората си мислят, така наречените повторения се изобразяват по-ясно не с окръжности, а с прави линии. И всъщност така наречената „вечна безкрайност“ е присъща не толкова на окръжностите, колкото на линиите и на тяхното подреждане.
Създадох тази история, за да преодолея фобията си към буболечки. Измисляйки една възрастна вдовица в един вертикален свят, която тайно събира боклуци, успях да оцелея по-лесно в хоризонталната линия на килиите тук. Все пак не се смятам за абсолютен лъжец. Мога да бъда обвинен в сливането на лъжата и истината. И в това, че връщайки се в началото, не стигам до един съдбоносен край.
Колкото до мен, няма дълго да остана тук. Присъдата, която ми дадоха, е година и два месеца. Изминаха шейсет и шест дни. През първата седмица свиквах с мястото и ужасно се страхувах от буболечките. А останалото, което прочетохте, си го измислих, за да забравя страха си. Ето, че сивият тенекиен капак на кофата за боклук спря да се върти и честно казано, не зная как ще изкарам останалите триста и шейсет дни тук.
Но като изляза, искам да се видя със Злочест Баштурчин. Първият човек в Турция, арестуван за размирна дейност, който всъщност пръска срещу насекоми. Животът е алогичен… Фортуна е толкова отегчена, че не й се занимава с възможните отговори на въпросите, които се задават в играта: „На кого кога и какво ще се случи“.