Само че този контраст не се забелязваше на снимките отпреди три години, когато заедно участваха в Деветнадесетия традиционен конкурс по фризьорство в Мармара. После по настояване на Джемал снимките бяха увеличени 50 на 60 см, поставени в рамки и закачени срещу входа. Този ден Джемал бе облякъл оранжева тениска с папагали, а Джелал бе с обикновена бежова риза. Ала в крайна сметка, тъй като и двамата направиха едни и същи прически, отпаднаха при класирането. Прическата, която обичаха най-много, бе хванат от врата кичур, увит около дебела, изплетена от медночервена коса плитка, прикачена в леко висящ кок над врата. В различни периоди от живота си независимо един от друг и двамата бяха правили този кок на най-различни манекенки и на снимките, направени по време на работа, приликата им бе смайваща. Клиентите умираха да ги гледат и да откриват една по една разликите. А и без това дамските фризьори непрекъснато повтарят себе си. Щом прекрачите прага на салона, забързаното време навън, загубва ритъм и очертания и се разтегля като мръсна дъвка на асфалта, която в летните горещини се залепва на подметките, и колкото повече я дърпате, толкова повече се разтяга, дърпате, а тя се разтяга… Хубавото на повторенията е, че са познати. Край тях човек се чувства уверен и в безопасност, сякаш е сред стари познайници. Дамските фризьори, на които късметът не би се усмихнал лесно в друга професия заради тяхната леност, дължат успеха си на колелото на повторенията, което постоянно се върти. Всичко, което клиентите правят тук, са го правили и преди, ще го повтарят до безкрай и занапред. Всички фризьорски каталози са еднакви, но всеки път се разглеждат отново. Женските списания, които се предават от ръка на ръка, никога не се четат до края, просто небрежно се преглеждат. Но няма никакъв проблем клиентките да ги разгръщат все на едно и също място. Докато седят пред огледалата, жените взаимно се оглеждат. Нищо, че от едно поглеждане до друго няма кой знае каква промяна във вида на оглеждания човек. Те пак се обръщат и хвърлят поглед отново и отново. Вестниците не се четат страница по страница, преглеждат се от началото до края и от края към началната страница. Чайовете винаги остават недопити, изстиват, пак се приготвят, пак се изпиват донякъде и пак изстиват. Непрестанните разговори прекъсват тук-там, прескачат от тема на тема, едни и същи приказки се повтарят отново и отново. По телевизията постоянно излъчват едни и същи клипове, които хората бегло поглеждат, правят се едни и същи коментари за едни и същи песни и едни и същи изпълнители… Нο, от друга страна, не е необходимо нещо да бъде напълно завършено. Нали в крайна сметка животът е низ от повторения. Той няма начало и край. Дори светът да има дъно, дори да дойде второто пришествие Израфил няма да засвири с тръбата… докато сте на фризьор. Нито земетресение ще разтърси Истанбул, докато сте във фризьорския салон. Не и докато сте там.
Клиентките постоянно откриваха разликите между снимките на стената. Както е известно, женското око е по-склонно първо да открива разликите, а после приликите. Покажете на някой мъж за три секунди снимката на пет красиви манекенки с конски опашки в сини бански, застанали край басейн. Най-вероятно ще види следното — една красива манекенка с конска опашка и син бански, застанала край басейн, и това по пет. После покажете същата снимка на никоя жена. Ето какво може би ще види тя — край един басейн са застанали пет манекенки, някои от тях са по-изправени, други по-прегърбени. Косите им са вързани на конски опашки, които на някои отиват повече, на други по-малко. Облечени са със сини бански — някои изглеждат слаби, а други са по-закръглени, едни са красиви, но други са още по-красиви.
Ала когато станеше дума за снимките на Джемал и Джелал от Деветнадесетия традиционен конкурс по фризьорство в Мармара, дори набитото женско око се затрудняваше да открие разликите. Като оставим настрана дрехите, с които бяха облечени, и сребърните бижута на Джемал, дори изражението на лицата им бе еднакво. Докато работеха, бяха навели глава настрани по един и същи начин; еднакъв бе ъгълът, под който бяха приведени над манекенките, докато правеха косите им; по един и същи начин бяха свъсили вежди и сбръчкали чело, сякаш за да покажат колко сериозно приемат работата си, та дори и пръстите си бяха извили еднакво. И все пак имаше и малка разлика, която не убягваше от погледа — Джемал лекичко прехапваше долната си устна, може би защото знаеше, че не е толкова добър фризьор като брат си; може би защото не обичаше колкото него леко висящия над врата кок, направен от дебело изплетена плитка от медночервена коса, или може би защото в този момент единствената му мисъл бе час по-скоро да приключи с работата и да намери нещо за ядене. Откакто се върна в Турция, Джемал не подпираше и се тъпчеше с всякакви тестени храни, защото беше доста лаком. Джелал пък ядеше като врабче и като се заговореше за храна, винаги си представяше супа. Как тогава телата им оставаха еднакви, и то напълно еднакви! Това бе една от необяснимите загадки, които дори редовните клиентки на салона не биха могли да разгадаят.