Колкото до работата им обаче, приликите между тях изчезваха и на преден план изплуваха разликите. По тази причина клиентите ни Джемал бяха едни, на Джелал съвсем други. Разбира се, понякога според моментните си настроения клиентките предпочитаха единия вместо другия. Например тези, които, разбира се, умираха да бъбрят с Джемал, предпочитаха прическите им да прави Джелал. Особено за специални дни — за годеж, сватби, за неотложни срещи, всички предпочитаха него. За важните събития, както и за спешните случаи, точният човек бе Джемал. Онези, които се бяха опитали сами да подстрижат косата си и я бяха нафъкали криво-ляво, онези, които използваха евтин къдрин и косата им изглеждаше сякаш са бръкнали в контакт; онези, които така бяха тупирали косата си, че главите им приличаха на птиче гнездо; онези, които, дочули от някого, яко се бяха намазали с бабини измишльотини и бяха чака ли да изсъхнат; онези, които се бяха намазали с кислородна вода, за да изсветлят косата си и тя бе заприличала на метла; онези, които сутринта си бяха боядисали косата, но привечер вече този цвят не им харесваше; онези, които бяха потърпевши от опитите на неопитни фризьори; онези, които се бяха подстригали неподходящо и на другия ден вече съжаляваха, всички те се жалваха и без да крият притеснението си, се оставяха в ръцете на Джелал. В такива тежки случаи неговият нрав, който бе съвсем различен от този на брат му, действаше на дамите в салона като балсам. Той бе разумен и мълчалив и заради уважението към работата си, и заради доказаните си умения да спасява коси, независимо от неспасяемото им състояние клиентките бяха единодушни и спокойни, че в крайна сметка всичко ще бъде наред.
Между братята никога не възникна проблем от сорта кой кога и на кого е направил прическата. Както по повечето въпроси, и по този имаше неизречено споразумение. Тъй като във времето никой не нарушаваше разпределението на ролите, което стана от само себе си, никой на никого не се сърдеше. Когато някоя жена влезеше в салона, повечето пъти я проследяваха с поглед няколко минути. Веднага разбираха какъв е проблемът и я посрещаха подобаващо. Когато пък някоя клиентка отваряше вратата толкова рязко, че едва не я откачаше от пантите, и на лицето й бе изписано отчаяние, Джелал спираше работа и бавно се насочваше към нея, за да я посрещне.
В същото време погледът му се стрелваше към косата на жената, за да прецени степента на отговорността, която го очаква. А когато нямаше място за притеснение, ролята на посрещач се падаше на Джемал. Той също прекъсваше разговора, който водеше в момента, и с учтивост, чиято доза все не можеше да улучи, се покланяше и посрещаше посетителя. Ако клиентката бе вече позната, не пропускаше да я клъвне с упрек, че от последното й посещение е минало доста време. Според Джемал всяка жена всеки ден трябваше да изкарва поне един час във фризьорския салон.
Всъщност, ако погледнем редовните посетители на салона, имаше само един клиент, чиято коса от самото начало бе правена само от Джелал. Един човек, който поне колкото него се успокои от безценната нечувана дотогава тишина, която завладя фризьорския салон — Мадам Лелче. Беше дребничка жена, която живееше съвсем сама на последния етаж в Двореца на бълхите в апартамент №10. Без да пропуска, на всеки петнайсет дни отиваше да отрежат връхчетата на изтънялата й рядка коса, гладко да я срешат и веднъж месечно да я боядисат в цвят платине. Тя бе станала постоянна тема за коментари на редовните посетители и балсам за езиците им. Жената бе доста възрастна за платинено русо или пък платинено русото бе в повечко за годините й. Беше на седемдесет и осем. Възраст, неподходяща за блондинка. Това както и да е, но поне да не беше толкова сериозна, толкова важна. Беше пример за достолепие. Ако беше духовита или поне малко се шегуваше, ако в очите й проблясваха искрици от бохемския живот, който бе водила, без да се срамува, без да й пука от нищо и от никого и ако бе просто една щастлива старица, цветът на косата щеше да й отива. Всъщност твърде далече от разпуснатия живот, беше една от онези жени, които спазват всички норми, бе стриктна, подредена и достолепна като златно кюлче, а на всичко отгоре — платинено руса. Е, това вече се струваше прекалено на редовните клиентки на фризьорския салон.