Щом работата по пренасянето приключи, цялата местност бе разровена сякаш бе нападната от къртици. Когато се наложи теренът да бъде изравнен, се появиха два еднакви каменни саркофага, оградени с тревистозелен парапет с остри като стрела върхове, високи близо 146 см. Саркофазите бяха изработени от бял мрамор с виненочервени жилки, украсени с вплетени един в друг кръгове, чиито растителни мотиви изобразяваха трите колела на съдбата. Над главите като на всички светци имаше огромни мраморни чалми. Двата гроба досущ си приличаха. Макар да се намираха в пределите на мюсюлманското гробище, единият бе на южния склон, а другият — на север, в края на оградата, граничеща с православното арменско гробище. Иначе бяха съвсем еднакви. Върху двете надгробни плочи откъм краката1 бе нарисувана ваза със зюмбюли и лалета. На надгробните плочи откъм главата и на двата гроба имаше напълно еднакви мраморни чалми. Под тях, на самия камък, бяха изработени еднакви релефни пояси, върху които на табелка красиво бяха изписани словата: Allah bes bakiy heves2. По странен начин до всеки саркофаг бе забита по една ръждясала табелка, очевидно написана по същото време от същия човек, която гласеше: „Тук почива странстващият мъдрец, който воюваше в армията на Ебу Хафс-и, и прояви чутовен героизъм в името на победата на исляма. Но преди да успее да види превземането на Истанбул, предаде богу дух. Вечен мир на праха му.“
Когато дойде време двата мраморни ковчега да бъдат вдигнати, човекът, който работеше на булдозера, получи силни болки в слабините и си тръгна. На следващия ден болката бе стихнала, но работникът отказа да се качи в булдозера. На третия ден вместо него пристигна дядо му. Беше без зъби и го болеше коляното, ала сякаш не бе изгубил и частица от силата в челюстта си; разказваше наляво и надясно ужасяващи истории, от които всеки щеше да настръхне; говореше за онова, което щеше да постигне онези, дръзнали да осквернят гробовете на светците. На четвъртата сутрин вече нито един от работниците не се приближи до булдозера, за да започне работа. Всъщност никой, освен тях не питаше и не се интересуваше от съдбата на странстващите мъдреци, но откакто някой подшушна на заетите с проекта, че това положение може да се приеме като проява на неуважение към религията и че може да се използва срещу тях от политическите им конкуренти, те започнаха да проявяват по сериозен интерес към проблема. Годината бе 1949. Политическото равновесие бе много крехко. В критиките на опозицията и в мъглявата защита на управляващите непрекъснато се коментираше въпросът за неуважението на опонентите към религията. И точно в този момент се намеси фирмата „Трима приятели консултанти“.
Първият от „Трима приятели консултанти“ предложи да се очертаят отбивки по булеварда с цел да се запазят гробовете на светците. Ала от онзи фатален ден, в който съпругата му разбра, че за една нощ е изхарчил парите за наема в нощен клуб и го нахока пред всички на работното му място, а на всичко отгоре му шибна и една плесница, вече никой не приемаше сериозно горкия човек и предложението му увисна във въздуха. Вторият от „Трима приятели консултанти“ бе на мнение, че булевардът трябва да върви съвсем прав, а на местата, където се намираха двата гроба, да се обособят две площадки, досущ като пити овче сирене. Макар и трудно, думата му вкъщи се чуваше, но тъй като всички бяха наясно, че редовно повишава тон и дори хвърля по стените храната, която не харесва, и понеже никой не искаше да поеме отговорността за бъдещите катастрофи, тази идея също не видя бял ден. Тогава третият от „Трима приятели консултанти“ заяви, че в желанието си бързо да приключат нещата, хората, заети с проекта, действат необмислено, че за да намерят най-правилния начин за решаване на въпроса, трябва първо да проучат и да изяснят конкретния проблем. После надълго започна да обяснява, че когато внимателно се информират за подробностите, пред тях ще се появят повече възможности и категорично убеден в собствените си думи, добави: „Първо да поставим диагнозата, а после да мислим за лечението“.
Точките, по които третият от „Трима приятели консултанти“ искаше да получи яснота, бяха следните:
1. Какво е представлявала армията на Ебу Хафс-и? Защо е стигнала до Истанбул?
2. Ако тази армия наистина е воювала в името на победата на исляма, какво е търсил в нея човек като странстващия мъдрец, чието име съвсем не прилича на арабско?
3. Ако странстващият мъдрец е воювал заедно с арабите за завладяването на Истанбул и е пожертвал живота си, защо гробовете са два?
1
Гробовете на светците имат надгробни плочи над главата и откъм краката. На плочата над главата се поставя мраморна чалма, която е знак, че гробът е на светец или на известен религиозен водач. Показва и неговия ранг. — Бел.пр.