— Насам — извика Императорът и поведе малката си група към аварийния изход. Точно след него имаше тунел, водещ към главния складов отсек и машинните помещения.
Тропотът на преторианските ботуши ги последва. Рам извика и падна, след като зарядът на един уилигън го посече в корема. Преторианците нахълтаха и хукнаха след групата на Императора, която току-що се беше вмъкнала в аварийния изход.
Без колебание Сенн сви тялото си на космато кълбо, изтърколи се от фурната, в която се криеха с Марр, натисна бутона „Паропочистване“ и отново скочи във фурната.
От дупките на стените засъска пара. Санитарните сензори моментално анализираха участъка за чужди — в смисъл биологични — обекти, след което забълваха гореща пара към нахлуващите организми.
Единадесетимата преторианци отвориха едновременно усти да закрещят. Дробовете им се изпълниха с гореща пара под високо налягане и бяха сварени преди звукът да стигне до устните им. Плътта им се изду и кипна, мехурите запукаха и потекоха.
Почистващата процедура отне само трийсет секунди — точно според наръчника за ползване! — преди да се самоизключи. Всичките единадесетима преторианци бяха мъртви. Или умираха. Човешкото тяло е упорито.
Пак тропот на ботуши, пак стрелба и през вратата изригна нова група, с Фоли начело. Той забеляза личицето на Сенн, надничащо от фурната, и изрева:
— Убийте ги!
Цяло отделение скочи напред. Марр и Сенн се изтъркаляха от фурната. Фоли и четирима от преторианците се втурнаха към аварийния изход, след Императора.
Междувременно отделението преторианци затропа тежко към Марр и Сенн.
— Помогни ми! — изписука Марр и Сенн пъхна тънките си раменца под сонарния нагревател и напъна нагоре.
Бавно… бавно… нагревателят се повдигна.
— Давай! — извика Марр и двамата скочиха през огнения дъжд на уилигъните. На Марр му остана време само колкото да натисне бутона на нагревателя преди двамата да се скрият зад стоманената врата на един от килерите.
Лещата на сонарния нагревател примига, след което се ушири на пълна мощност. Невидимият, но смъртоносен лъч се насочи като конус навън тъкмо когато преторианците се затичаха право в него.
Марр и Сенн се сгушиха зад вратата и заслушаха ужасните викове на умиращите преторианци. За няколко секунди цялото отделение беше опечено. Високочестотните вълни загряваха отвътре навън, поради което още преди плътта да започне да се сбръчква, да дими и покафявява, вътрешните им органи се пръснаха навън, оплесквайки петдесетте метра кухненска стена с късове плът.
Марр надникна към кървищата отвън и потръпна. Сенн понечи да погледне зад него, но Марр избута любовника си навътре, за да му спести доживотната травма. Самият той усети как една трошица от чувството му за красота се съсухри.
Викове и ново трополене. Марр погледна към главния вход на кухнята и се приготви отново да натисне бутона на изпичащия сонар. Който и да дойдеше през вратата, щеше да умре като отделението лоши човеци преди малко. Пръстите му почти бяха натиснали бутона, когато видя профучалата през разтворената врата стройна фигура.
Позна Стен и пръстът му се дръпна от бутона. Дори не изчака да види какво стана след това, а се смъкна зад стоманената врата до Сенн.
Вгледа се в големите, светнали очи на приятеля си и каза:
— За малко да убия нашия млад капитан!
Зарови лицето си в меката козинка на Сенн и заплака.
Стен и Алекс простреляха четиримата преторианци, напиращи към вратата на аварийния изход. Фоли успя само да ги види и да натика тялото си зад машината за разфасоване, автономен бот от покрита с червен емайл стомана. Туловището на робота касапин, три на пет метра, стоеше неподвижно, със стърчащите безжизнено от него остри като бръснач ножове, сатъри и куки за хващане на месо.
Стен се смъкна на колене и се провря в празнината между машината и стената. Дали Фоли щеше да продължи, или просто го чакаше на завоя? Почти нямаше място за маневриране и Стен трябваше да премести оръжието си в лявата си ръка, за да продължи напред.
Ето! Видя черното дуло на оръжието на Фоли, замахна към него, изгуби равновесие и падна. Но кокалчетата на пръстите му се удариха в хладен метал и той усети, че оръжието се изтръгва от ръката на Фоли, след което чу как пушката издрънча върху кухненския под. Изрита, измъкна се от тесния тунел и се надигна да се изправи. Тежък удар отново го отпрати на пода и той тромаво падна, като едва избегна камата на Фоли. Видя сянката на ботуш, замахнал към него, успя да хване петата с три пръста и да я извърти. Фоли залитна назад и се блъсна в бота.