Очите на Ледох светнаха и той замахна към кръста на Императора — удар, който отново бе отбит, след което се задвижи самият Император: левият му крак се стрелна към гърдите на Ледох.
Сабя срещу железен лост изглежда неравностоен бой — и си е точно така, в което за голяма изненада се бяха убедили няколко души, вадили оръжие срещу Императора по времето му като корабен инженер.
Докато Ледох се мъчеше да се съвземе, Императорът плъзна едната си ръка надолу по лоста и замахна, стиснал го с две ръце. Стоманата изтрещя в сабята на Ледох и прекърши острието малко над дръжката. Императорът смени посоката на замаха и лостът се натресе в ръката на Ледох под лакътя.
Кокалът изпука силно и Ледох извика от болка. През ръкава на куртката щръкна бяла кост и той падна на колене.
Императорът го изгледа и каза със съчувствие:
— Жалко копеле. Жалко тъпо копеле.
Отстъпи към аварийния ком до пожарното табло и помисли за следващия си ход.
Килгър тъкмо дърпаше мощно запоената ключалка на люка. Стен го избута с лакът настрана.
Ножът се изсипа от канията си в дланта му, той стегна китката си и го натисна през самия люк. Кристалното острие преряза стоманата все едно, че беше пластмаса. Стен направи два прореза около черното заварено петно, след това бутна люка с рамо и се озова в машинната зала, с кукри в едната ръка и личния си нож — в другата.
Четири трупа… но Императора го нямаше. Той погледна нагоре и миг след това вече изкачваше стълбите, тих като котка.
Няколко нива нагоре се виждаха още две проснати тела и двама мъже.
Императорът. Все още жив. Слава на няколкото дузини богове. От другата страна на платформата видя друг мъж… на колене. Ледох.
Нито Императорът, нито Ледох го чуха.
От стълбата под двамата Стен видя, че Ледох с усилие се надига. Здравата му ръка бръкна под широкия колан на кръста и излезе с малък уилигън на „Богомолка“… а Стен беше едва на средата на стълбата. Ледох се прицели.
Кукри не може да се мята. Ножът е с един ръб и небалансираното острие гарантира, че ще се премята безразборно във въздуха, ако го хвърлиш.
Затова пък е почти кило стомана.
Стен запокити дългия нож по Ледох в отчаян, последен шанс да спаси живота на Императора.
В най-добрия случай оръжието трябваше да събори Ледох. Но въртящото се острие се заби в гърба на Върховния шамбелан Мик Ледох и разсече гръбнака му.
Ледох, издъхнал преди пръстът му да успее да натисне спусъка на уилигъна, се сгърчи, преметна се през перилата и се сгромоляса окончателно и звучно върху палубните плочи много метри надолу.
Стен взе последните няколко стъпала и се закова на място, втренчен в Императора. Единият или другият може би трябваше да каже нещо ужасно драматично. Но драматичните жестове стават най-често при преразказа. Двамата оцапани с кръв мъже само се гледаха — мълчаливо и с облекчение.
Глава 57
Гола под яркото лятно слънце, Хайнис мислеше за съвършенство. Напитката, удобно приготвена да й е подръка, беше ледена; слънцето беше жарко; прохладният полъх откъм гората долу придаваше на домолодката й още повече уют.
Почти съвършено, поправи се тя.
Едно нещо липсваше — имаше един проблем.
Последните месеци, след като Императорът се бе върнал на Първичен свят, наистина се оказаха доста дълги, особено с оглед на усилията да се разчисти цялата каша.
Хайнис изпитваше искрена благодарност, че се бе оказала свидетелка само на част от събитията; Стен й бе разказал останалото.
Естествено, след като на „Нормандия“ бе заловен и последният преторианец, имперският флот се разкара моментално, тъй като дори Вечният император не можеше да сглоби що-годе достоверно обяснение, което таанците да приемат, за смъртта на техния главен лорд и неговата свита.
Киргиз или някой от подчинените му сигурно бе получил заповед да докладва редовно, защото два дни след като тръгна, флотилията разбра, че я преследват. Един таански боен кораб, придружен от кръстосвач и унищожител, щеше да е почти равностоен на „Нормандия“ и ескорта й. Но Императорът вече бе повикал подкрепления и две пълни бойни ескадрили се срещнаха с „Нормандия“.
Таанците се сражаваха храбро и некадърно. Въпреки всички усилия да установят връзка с тях, те се биха до последния човек в пълно радиомълчание. Стен така и не разбра дали са смятали, че спасяват Киргиз, или че отмъщават за него.
След като се върна на Първичен, Императорът веднага направи опит да обясни на таанците какво се е случило, но дипломатическите отношения бяха прекъснати рязко и таанският персонал беше изтеглен.
Хайнис почти не забеляза това, тъй като беше заета с прибирането на останалите заговорници. Никога не беше арестувала толкова богати и с толкова висок обществен ранг хора.