Последва показен процес, тъй като Императорът се надяваше, че по някакъв начин таанците ще чуят истината. Естествено, че нямаше да чуят — всеки добър тоталитарчик знае, че винаги може да намери някой, на когото да лепне вината. Бяха отхвърлени дори опитите да се убедят таанците в истината посредством неутрални дипломати, чиито култури по принцип бяха неспособни на шикалкавене.
Серията процеси бе затъпяваща. Но Хайнис поне има възможността да свидетелства пред открит съд. Стен, по имперска заповед, даде свидетелството си от запечатана стая, с електронно променен глас, за да се предотврати всякакво възможно идентифициране.
Въпреки воя на защитата за стаи с пет звезди, деветдесет и пет процента от заговорниците бяха признати за виновни — а държавната измяна и заговорът за убийството на държавен глава все още се смятаха за най-тежки престъпления.
Дори помилваните пет процента не можаха да избегнат императорската мъст. Само преди ден малък видеорепортаж показа как яхтата на един освободен индустриалец гръмва с него на борда… Хайнис се отърси от тези мисли. Все пак разсъждаваше над съвършенството, а за нея дори имперски заповяданото убийство си беше убийство.
Слънцето бавно я придвижваше към дрямката и тя запрехвърля наум няколко небрежно похотливи мисли. Наблизо избръмча планер. Тя се събуди с усилие, надигна се и посегна за хавлията. Но видя, че в планера е Стен, и отново се отпусна в шезлонга, а мислите й станаха някак не толкова небрежни.
Стен слезе, отиде до кухнята, взе си бира и дойде при нея на палубата.
— Как върви? — попита тя.
— По дяволите, ако знам — каза Стен. — И по-добре, и по-лошо.
— Налей и кажи, капитане.
— Ами… това е от добрите новини. Току-що ме повишиха.
— Хайде, пийни и се поразсъблечи, командире.
Стен изпълни заповедта, съблече се, изтегна се до нея и изпръхтя доволно. Хайнис изчака, колкото можа, после се примоли:
— Хайде, Стен. Казвай.
Денят наистина се бе оказал и по-добър, и по-лош, отколкото беше очаквал Стен.
След като „Нормандия“ се върна на Първичен, макар формално да беше останал командир на гурките, всъщност му бяха възложили специални задачи, които включваха безкрайните явявания в съда.
Гурките бяха попълнени до пълен щат и ги оглавяваше старши субадар Читаханг Лимбу, въпреки че в момента се възстановяваше от раните си.
Стен се връщаше в двореца само за ядене и спане и малкото случайни срещи по коридора с Императора бяха обезпокоително официални и кратки.
Докато не го привикаха.
Стен влезе, отдаде чест и докладва. Императорът седеше съвсем неподвижно зад бюрото си. И мълчеше.
Минаха дълги секунди, преди да проговори.
Стен беше очаквал, че ще се кажат няколко неща. За нито едно не излезе прав.
— Капитане, готов ли сте да тръгнете на война?
Стен примига, реши, че всеки потенциален отговор ще прозвучи тъпо, и не отговори нищо.
— Ще направя едно предсказание, капитане. Само между нас. До пет И-години ще се сражаваме с таанците.
Стен пак не каза нищо.
Императорът го изгледа с леко съжаление.
— Свободно, капитан Стен. Седнете.
Стен изпита известно облекчение. Не допускаше, че Императорът би могъл да изрита някого от служба, ако преди това му разреши да седне.
— Е, капитане? Какво мислите?
Стен беше объркан. Като всеки професионален военен, той искрено вярваше в донякъде противоречивата фраза, че работата на войника е да предотврати войната.
Императорът изглеждаше леко предубеден.
— А започне ли, ще бъде истински ад, между другото. Няма начин да греша. Разузнаването твърди, че всяка таанска корабостроителница е преобразувана за строителство на бойни кораби. Таанците изкупуват всяка частичка АМ2, която могат да намерят, независимо от цената. Също така — и това не го пускам на видео — сблъсъците с моите обикновени патрулни кораби около световете на Таан стават адски много. Е, добре. Защо да ви лъжа? Всеки шпионски кораб, който пратя натам, ми го връщат надупчен на решето.
И тогава Императорът извади от бюрото си шише и Стен изпита малко по-силно облекчение — първо те канят да седнеш, после и пиене… Може би щеше да си опази капитанските ромбчета.
— Причината, поради която ви отбягвах, капитане, е, че цялата тази грозна каша беше нещо, за което се мъчех да не мисля.
И напълни две метални чашки. Стен позна миризмата на стрегг.
— С времето свикваш с тая гадост — каза Императорът, но не направи жест да предложи чаша на Стен. — Помните ли как се натряскахме в Деня на империята?