Стен помнеше.
— Помните ли какво ви казах тогава?
Помнеше.
— Е, аз направих първата крачка за вас. — Императорът извади от чекмеджето на бюрото си наръч заповеди и му ги хвърли на плота.
— Не си правете труд да ги четете сега. Преназначен сте. Отивате в авиоучилището. А, да, между другото. Онзи ваш трътлест главорез…
— Старши сержант Килгър ли?
— Да. Сигурно се чудите къде е.
Стен се беше чудил. Алекс беше изчезнал най-мистериозно преди около два месеца.
— Мда. Изчезнах го, защото всъщност той подаде по някои канали молба за разрешение да се жени. За някакво ченге. Скапан идиот. Трошачи на вратове като него изобщо не трябва да се женят. Все едно, сега и той се учи да хвърка.
— И освен това вече не е старши сержант — продължи Императорът. — Изритах го нагоре до пълномощен офицер. Щом ще става скапан флотски, поне да започне отсега да свиква с тъпата им класова система.
Императорът вдигна чашата си и я завъртя в пръстите си.
— Капитане, бихте могли да се върнете в някаква поза от сорта на „мирно“.
След миг Стен стоеше изпънат и вдървен.
— Другото нещо… — Императорът бръкна отново в бюрото си и извади малка синя кутийка — е, че вече сте командир. Ето ви знаците. — Бутна кутията към Стен. — Хайде, вдигнете я тази чаша де.
Стен се подчини.
— Този тост ще го вдигна… за вас, командир. Защото няма начин да ви видя повече.
Императорът стана.
— За ваше здраве, командир Стен!
Вкусът на стрегга наистина му се стори много странен.
Хайнис осмисляше всичко това — без императорската увереност в неизбежната война, за което Стен не й спомена — а Стен довърши бирата си, отиде до кухнята и донесе още една.
— Освен това разбрах — продължи той, след като седна, — че ти също ще получиш някакво повишение.
Но Хайнис обмисляше нещо друго.
— Значи заминаваш и ставаш кадет. Кога?
— А, това е остатъкът от добрите новини — отвърна Стен. — Изглежда, че, хм, имам малко пари. — Незаконно придобитите и инвестирани фондове на Айда най-после го бяха намерили и сега Стен седеше върху по-голяма купчина кредити, отколкото можеше да повярва, че съществуват.
— Също така двамата с теб имаме дълга отпуска преди да се представим на новите си началници.
Хайнис се усмихна, отпи и му смигна.
— Ей, сладур. Искаш ли да се позабавляваме?
Стен се засмя и коленичи до нея. Тя го придърпа и той усети гърдите и устните й, а после нямаше нищо освен ослепителната топлина на слънцето.