Втора книга
Люнет
Глава 7
„Скъпи Стен,
Здрасти, друже. Сигурно си изненадан, че ти се обаждат таквиз като мен. Е, искрено твоят най-после кацна на така заслуженото меко. Тая служба, бих добавил, подобава на човек от клановете с толкова висок ранг. Старши сержант Алекс Килгър! Ха, капитане! Бас слагам, че никога не си мислил, че ще доживееш този ден!“
Стен невярващо изгледа писмото. Килгър! Не можеше да го познае без задръстения му шотландски акцент. Но пък, разбира се, Алекс не можеше да пише с фъфлене. Засмя се и отново зачете.
„Разбира се, един старши сержант не може да порка в префърцунените офицерски клубове с някакъв надут капитан, но приличната халба тъмно си е прилична халба тъмно и се пие много по-гладко, когато не я викаш ти. Никога не бях виждал такъв клан гъзолизци като тиловаците, дето са ми тука. Макар че не ги разубеждавам да се откажат от тая практика. Сигурен съм, че да купиш халба за старши сержанта е церемония с древна и свята традиция по тия места.
Откровено казано, тоя тур взе да ми изтънява повече от чиния хагис на кембълско кръщене. Властите, дето ме цвъцнаха като главен уредник на скапания «Музей Богомолка». Както добре знаеш, на човек му трябва сертификат само за да види фоайето на това забравено от бога място, тъй че нямаме много посетители. Само разни червенобузи чиновничета по сигурността, дето са им щракнали скапано скъпите билети на път за някой комарджийски ад. Макар че имаше едно моме… Е, все едно. Един Килгър няма да целува и да разправя после, особено когато гаджето е с по-висок ранг.
Все едно, ето че съм тук и изпълнявам най-безопасната службица в цялата ми шибана кариера като един от черните гардове на Императора. Ще ми превърти скапаният мозък, казвам ти. И единственото, което все още ме пази да не откача, е, че ти едва ли се чувстваш по-добре на оная твоя фръц-фръц работа на вашия Първичен свят. Боя се, че никога вече няма да е същото, след като разбишкаха хубавия ни екип — старата Богомолка 13. Те по-добре да пенсионират набора, казвам ти, иначе някой ще трябва да дава обяснения на един Килгър.
Да си чул нещо за другите? В случай, че новините ти са по-изтъркани от моите, ще ти кажа каквото знам. Бет са я повишили в лейтенант и сега си води свой екип, макар да не съм сигурен с какви гадни работи се занимава в момента.
Колкото до Док, е, това дребно и злобно космато вързопче си уреди ваканцийка. Спомняш ли си Страбо? Сещаш се, Езерния народ, нали? Ония ужасно високи типове, дето вечеряха с фермент от кръв и мляко? Да бе, сигурен бях, че ще се сетиш, и не беше ли Док голям кикот, когато се натряска с всичката онази кръв? Е, това, което Док прави сега, е да се натрясква и да си остава така в името на «Майчицата наука».
Единствената, за която не знам подробности е Айда. Веднага щом й изтече срокът, се покри по най-циганския начин. Макар да си мисля, че сигурно е скърцала със зъби за всичката оная гнусна печалба, която й размахваха под носа. Едно обаче трябва да кажа за нея — тя наистина ми прати моя дял от плячката, дето я инвестираше за нас. Оказа се шибано голяма купчина пари и ми трябваше почти цяла отпуска, за да се справя с тях. Ако още не си ги получил твоите, подозирам, че вече летят към теб. Бе пачката кредити е доста тлъста. Ако обаче случайно ти ги задържа, прегледай колоните на фючърсните борси. Няколко скока в екзотиките и ще спипаш това дебело просякинче.
Е, мен май ми свършва времето да пусна това в пощата. Дано при теб всичко е наред, друже.
Стен се изкиска наум и угаси писмото. Същия стар Алекс, мърморещ когато турът е много горещ, и мърморещ, когато е много мек. Но за службата му на Първичен свят беше прав. Изглеждаше мека — при това опасно мека. Стен беше поразровил записките, оставени от предшествениците му. През последните няколко века бяха почти потискащи с липсата на екшън. Но малкото пъти, в които се бяха случвали неща, забеляза той, ситуацията обикновено се оказваше много кървава и много политически заплетена. След годините, прекарани в секция „Богомолка“, кръвта не притесняваше особено Стен. Но политиката… от политиката на човек кожата му можеше да настръхне.