— Между другото… добре де, какво всъщност е това?
— Много вкиснало земно зеле, чесън и много подправки. Съветвам ви да не го душите, преди да сте го изяли.
— Щом разбирате от бомби — попита я Стен, — имате ли някаква идея защо не шрапнел?
Хайнис се озадачи.
Стен измъкна от джоба си една леко сплесната топчица и я постави на масата.
— Експлозивът е бил полунасочен. За да е сигурно, че бомбата ще се погрижи за всички в бара, бомбаджията освен това е налепил ей тия неща по експлозива. Освен участъка, насочен към въпросното сепаре.
Пауза.
— Прогноза, лейтенант?
Хайнис знаеше достатъчно военния жаргон, за да разбере въпроса. Избута чинията си настрана, сплете пръсти и го загледа.
— Бомбаджията е искал всички в бара да загинат — освен онзи, който е бил в сепарето.
— Ако Алейн и вашият човек наистина се бяха оказали във въпросното сепаре, когато е гръмнала бомбата, щяха да бъдат… контузени, примерно, или в най-лошия случай с фрактури от взривната вълна, права ли съм, капитане?
— Точно така.
— Бомбаджията е знаел за това сепаре… и трябва да е знаел, че Алейн ще бъде в него точно в тази нощ. Следователно със сигурност имаме политическо убийство, нали, капитане? Мамка му!
Стен кимна унило, отиде до бара и се върна с още две бири.
— Не просто политическо убийство, а направено от някой, който е знаел съвсем точно какви би трябвало да са ходовете на Алейн, нали?
— Прав сте… не че това ме прави особено щастлива. Скапана, мръсна политика. Защо не ми бутнаха някоя хубава серия масови сексуални убийства?!
Стен не слушаше. Тъкмо беше минал със стъпка напред в разсъжденията. Много неучтиво дръпна плотпроектора изпод мишницата на Хайнис и пръстите му зашариха.
— Политическо убийство — продължи Лайза, изпадайки всеки миг в още по-голяма депресия. — Това означава професионален убиец и този, който го е наел, ще бъде недосегаем. А аз ще подпирам оградата.
— Може би не. Вижте. Помните ли бомбата? Трябвало е само да направи Алейн разноглед, нали? Какво е трябвало да се случи след това?
— Знае ли човек? Така и не се е случило.
— Въпрос, лейтенант. Защо една неповикана от такт-сержанта линейка се е появила минути след взрива? Не мислите ли, че може да е…
Хайнис вече бе довършила мисълта му. Остави бирата неизпита и затича към бойната кола на Стен.
Глава 11
Болницата на космопорт „Соуард“ имаше странна прилика с необичайния по форма чиновник книдарий на рецепцията. Просто беше израснала от болница за спешна медицинска помощ, предназначена да се оправя с корабни аварии, промишлени злополуки и всякакви други катастрофи, които можеха да се случат в десеткилометров кръг около самия Соуард. Но тъй както бедствията и злополуките имат свойството да се разрастват неудържимо, така и болница Соуард се бе раздула неимоверно, с добавянето тук на платформи за аварийно кацане на цели кораби, там на противорадиационни защити, на друго място — на нехуманоидни отделения.
Всичко това превръщаше рецепцията в по-голям кошмар, отколкото в повечето болници. Въпреки високоскоростните компютри, личните карти и други подобрения централният участък на болницата твърдо се приближаваше към образец за пълен хаос.
Стен и Хайнис чакаха до голямото централно „гише“, чийто външен пръстен беше предназначен за папки и други такива. Вторият пръстен побираше компютър, чиято оперативна памет можеше да съперничи на имперски военен бордови компютър. По средата плува(-ше, -ха) чиновни(-кът, -ците) — колония интелигентни полипи — книдарии (от клас мешести копривоклетъчни), същества, които започваха живота си индивидуално, след което, за защита, се сплотяваха — буквално като корал. Но повечето книдарии нещо не се оправяха с колонията. Този пред Стен — той си го обозначи наум като „А“ — забълбука гневно, дръпна една непромокаема папка от Полип Б, хвърли я през пръстена на Полип Р, според Стен, забърса пипалата на Полип Г от собствения си терминал, след което се обърна към чакащите го двама човеци. „Гласът“ му бе достатъчно пронизителен, за да усили и без това пълната лудост, царяща наоколо, с облечените в бяло, каращи напред-назад носилки санитари, облегнатите, налягали или стърчащи покрай стените пациенти и циврещите и хленчещи роднини.