— Планетарните патрули в граничните светове са доста прагматични. Да не кажа безскрупулни. Закупили същото количество продукти и накарали заподозрения да седне пред тях. Дали му трийсет дни да докаже невинността си. Съд чрез преяждане, мисля, че така бихте го нарекли. Определено жалко.
Спиндарът отново изрови някакви инструменти, прикачи към тях периферни устройства и започна да сканира тавана.
— Човекът умря от преяждане на тридесетия ден. Странна правосъдна система имате вие, човеците.
— Този случай — продължи спиндарът, след като отново се настани на пода, — е още по-странен. Точно както ме предупредихте, лейтенант, вие, изглежда, разполагате с огромно количество нищо.
За Стен това беше първата позитивна следа, водеща към намирането на изчезналия доктор Кнокс.
Глава 12
— И какво ви дава нищото, капитане? — попита Вечният император.
Колкото и по-малко ядосан да изглеждаше Императорът, Стен твърдо бе решил изложението му да е колкото може по-кратко. Ако се измъкнеше по-скоро да си върши работата, вероятно щеше да си спести по-големи неприятности.
— Този Кнокс не е искал да му чистят стаята. Моята хипотеза е, че се е боял да не остави улики във филтрите на автоматичната почистваща система. Не намерихме никакви отпечатъци от пръсти. Никакви следи от мъртва кожа в леглото, никакви мазни петна от пот по възглавницата. Също така нямаше и никакви инфрачервени остатъци по завивката на леглото.
— Благодаря, капитане. Стигам до извода, че вие и техниците сте произвели идеалния случай за нулева следа, за какъвто може да мечтае науката. Обяснете.
Стен го направи. Кнокс не само беше почиствал стаята си непрекъснато, но освен това беше използвал много сложна електроника, за да премахне всички следи от пребиваването си.
— Следователно вашият Кнокс е нещо повече от професионален лекар.
— Това е заключението — отвърна предпазливо Стен. — Хайнис — тя е полицейският оперативен по случая — издирва доктори, които биха могли да са учили и умения от други области.
— Ако вашият Кнокс е толкова добър, колкото твърдите, капитане, бих заключил, че е от външен свят.
— Хайнис проверява всички пристигнали на Първичен свят през последната И-година, сър.
— Желая ви късмет. Едно предсказание, капитане: ще изпишете една голяма и тлъста нула.
— Вероятно. Поради което работим по вариант Б — бомбаджията.
Императорът сви рамене.
— Щом вече имате един професионалист, защо да не е възможно експертът по бомбата да се окаже също толкова безлик?
— Защото бомбаджията… — Стен се овладя, преди да каже „се е изпърдял“ — е допуснал грешка.
Императорът помисли.
— Добре. Работете в тази посока. Нещо друго имате ли?
Стен поклати глава — нямаше смисъл да споменава за загадъчното присъствие на тактическия отряд, преди Хайнис да е събрала повече информация.
— Само още нещо, капитане. Само за ваша информация. Първият секретар на посолството на Таан помоли за разговор с мен. Мисля, че можем да предположим каква ще е темата. И аз наистина бих искал да мога да му кажа нещо повече от: „Нищичко не намерих“. Това е всичко, капитане. Свободен сте.
Глава 13
Стен пипна с палец сензорната ключалка на пощенската си кутия и разсеяно изгреба съдържанието й. Беше обичайният боклук: „Импириъл Гард Таймс“, „Форсиз Джърнъл“, дворцовият ежедневник, последният списък с повишения, рекламна бланка на някакъв дворцов бижутер — всичко това моментално отиде в санитарния улей. Стен пъхна в кесията на колана си един фиш, напомнящ за отдавна забравена неплатена сметка на шивача на униформи, и понечи да затвори вратичката. Тогава видя още нещо и го извади, обзет от любопитство.
Беше плик от истинска хартия, надписан на ръка: „До капитан Стен, Имперски персонал.“ Отвори го и в ръката му се изсипаха три хартийки. Първата представляваше празен плик. Втората беше дебела, гравирана хартиена картичка:
Стен зяпна озадачено поканата. Познаваше, разбира се, Марр и Сенн в качеството им на имперски интенданти и неофициални социални арбитри в двора. Кратките срещи, които бе имал с тях, бяха чисто официални, въпреки че лично се бе заинтригувал от мръснишкия им хумор и сърдечната им топлота. Учуди се защо ще канят някакъв си дребен капитан, независимо от поста му, на нещо, което се очертаваше като „Важно светско събитие“.