— Ето ни го пиенето, Стен — настигна го така желаният глас зад него. — Не можеш да повярваш, че умничкото сервоботче, дето са го… аа… ъъ… Стен?
И Стен се обърна с огромно облекчение. Полицейски лейтенант Лайза Хайнис стоеше с две питиета в ръце и объркано-убийствена физиономия на лицето.
С изтръпнали, но все още ловки пръсти на роден да оцелява, Стен се метна към въжето, което му беше спуснала.
— Лайза — каза той с малко по-висок от необходимото глас, — дойде тъкмо навреме, за да те запозная с една моя стара приятелка, София Парал.
София изгледа хладно другата жена.
— О.
— София, запознай се с лейтенант Хайнис. Тя е… ъъ… тоест ние сме… ъъ…
Лайза подаде ръка на София и измърка:
— Аз съм новата приятелка на Стен. Доколкото познавам вкусовете на капитана, съм сигурна, че двете с вас имаме много общо.
— Да. Сигурна съм — хладно каза София и отново насочи вниманието си към Стен. Очите й се бяха смразили.
— Моля да ме извиниш, Стен, но просто не мога да пренебрегна останалите гости. Вероятно ще можем да поговорим по-късно. — Обърна към него гладкото си прелестно дупе и се отдалечи с плавно поклащаща се походка. Стен не беше съвсем сигурен от какво се е отървал, но адски се радваше, че го е направил. Посегна разсеяно към една от чашите, които държеше Лайза, и усмивката на лицето й му помогна да се съвземе.
— Не знаех, че познаваш някого тук, Стен.
Той изгълта пиенето си и усети, че му тикат в ръката и втората чаша.
— О, може би един-двама. — После се засмя облекчено. — Да речем, една. Само една. И адски ти благодаря.
Погледна Одобрително Лайза. Тялото й беше щедро, с чудесни извивки, и показано в една съвсем не полицейска бяла рокля, прилепнала нежно по всички подходящи места. Тя взе чашите от ръцете му.
— Да отидем да си вземем още. И да се позабавляваме. Стига да няма повече изненади. Мммм?
— Не. Никакви изненади повече. Надявам се.
Едва ли можеше да сгреши повече. Секунди след като си наляха пак, Лайза беше плътно до него, свиреше оркестър, а мястото на дансинга почти стигаше и Стен реши, че ще успее да изфалшифицира нещо, още повече че оркестърът свиреше бавно в три четвърти.
Поклони се на Лайза и я поведе по лъскавия метален под. Това, по-късно осъзна той, трябваше да е било ключът.
И ето го, наместил се в прегръдката на Лайза, мести крака по пода — и започва да схваща защо приемите на Марр и Сенн се смятат за суперсветски събития.
А после някой изключи генераторите и изненаданите танцуващи полетяха право нагоре и се понесоха странично към противогенераторите.
Балната зала изведнъж се превърна по-малко в дансинг и повече във вихър от забавени движения.
Когато Лайза, смутена от развълнувалата се около кръста й рокля, заплува покрай него, Стен благослови антигравния си тренинг. Сви се и се понесе към нея, хвана я първо за глезена, а после продължи нагоре, докато не я задържа в двете си ръце.
Лайза се съвзе, усмихна се и се задоволи с традиционното: „Поредният гаден номер“.
Стен нямаше представа за какво говори, но реши да сграбчи мига.
Безтегловните целувки са почти същите на вкус, само дето ти се струва, че изведнъж слюнката става повече.
Сграбчването на мига означаваше също така, че Стен — следеше обстановката с крайчеца на окото си — сви крака и изчака край него да прелети някаква объркана матрона.
Изрита силно и тласъкът го отпрати във въртеливо движение към пода с Лайза. Скочиха близо до края на полето, достатъчно близо, за да може Стен да превърти в пирует Хайнис настрани към пода с нормална гравитация. Тя на свой ред го дръпна от полето Маклийн.
— Страхотен купон — промълви Стен.
— Мммм. Значи се възбуждате при нулево g, капитане?
— Хетеросексуалната любов не е ли странна в своите превъплъщения? — прошепна Марр, след като изгледа с жив интерес бавната орбита на Стен и Лайза.
— Превратности е точната дума — поправи го Сенн. — Тия да си ги уредим ли за по-късно?
— Несъмнено. Редно е да си ги вземем под крилото и… Сеньор Хаконе! За нас е чест!
Хаконе незабелязано се беше приближил до тях. Отпи от полупразната си чаша.
— Като ваш почетен гост, мога ли да коментирам вечерта дотук?
Сенн ококори влажно черните си очи в насмешливо удивление.
— Нещо не е наред?
— За прием, претендиращ да е в моя чест, намирам твърде много хора, които биха искали да използват костите ми за клечки за зъби.
— Направихме поканите преди да бъде предвидена пиесата ви, маестро Хаконе — каза Марр. — Не знаехме, че…
— Разбира се, че не сте знаели — сухо каза Хаконе. — Вие двамата сте от тази порода, които вярват, че един прием ще е най-добре оценен по броя на дуелите, които ще предизвика.