— Вие, разбира се, ще откажете, сър — изсумтя Суламора.
— В известен смисъл, но не съвсем.
Суламора понечи да възрази, но Императорът вдигна ръка. И забеляза, че Ледох изглежда странно незаинтересован.
— Да резюмирам останалото, а после ще ви кажа как вероятно бихме могли да го отиграем. Второ искане: свободна имиграция. Моето възражение: могат да задръстят системата с техните си хора. Това е двойна отстъпка. Трето: безусловна амнистия за хората на Годфри Алейн. Без проблем. Дава се. Винаги мога да ги спипам по-късно. Четвърто — и тук е поредният шибан проблем — искат да основат свободно пристанище в Граничните светове.
— Това предлага много търговски възможности — каза Суламора.
— Да. Но също така означава, че аз трябва да увелича квотата им за АМ2. Което значи, че могат да го трупат на склад и в бъдеще да ме накарат да съжалявам.
— И накрая — добави Императорът — искат публично да се извиня за смъртта на Годфри Алейн.
Ледох вдигна глава, погледна Императора с горчива усмивка и каза:
— Вие никога не се извинявате, нали, сър?
— Адски вярно. Почна ли да се извинявам, все едно че съм почнал да си търся заместника. Последния път, когато признах, че съм сбъркал, ми струваше половин трезор.
— Твърдо не, сър — предложи Суламора. — Честно казано, аз не виждам нито един пункт, който можем да приемем. Гласувам да ги пратим да си прибират багажа.
— На пръв поглед бих се съгласил с теб, Танз. Но нека да изредя предложенията си и ще видим какво мислиш ти.
Суламора изведнъж се заинтересува. Вече надушваше печалбата.
— Като начало, премествам техния последен пункт като мой първи.
— Имате предвид извинението? — Суламора беше слисан.
— Да. Само че го правя по следния начин. Предлагам да построим мемориал на Годфри Алейн. В памет на неговата смърт и на още многото жертви, дадени и от двете страни в цялата тази глупост. Вместо извинение им изтъквам, че всички обичащи мира хора са отговорни за тази продължаваща трагедия. За да напудрим кекса, финансирам цялото това начинание. Построявам мемориален град на таанския столичен свят. Един вид имперски търговски център.
Суламора се ухили кръвожадно.
— С други думи, разполагате свой гарнизон на родната им планета.
Вечният император се изсмя гръмко.
— Браво! И не само това. Шибано държа всеки мъж и жена в него да са от моите елитни части.
— Чудесно! И доколкото познавам таанците, те ще глътнат всичко това — каза Суламора.
— После, вместо да им позволя да администрират Граничните светове, им предлагам мироподдържаща сила. С личен състав петдесет на петдесет.
Суламора поклати глава.
— Не бързай толкова. Оставям на тях да назначат командващия.
Суламора помисли.
— Но това е все едно да им ги предадете.
— Така ще изглежда. Само че, след като аз осигурявам корабите, а тези кораби ще се командват от мои хора, тяхното шефче ще е съвсем безпомощно, щом се стигне до каквото и да било действие. И за да вдигна мизата, удвоявам основното възнаграждение на моите бойци.
Това особено се хареса на Суламора.
— Което значи, че в сравнение с таанците нашите ще са относително богати. И означава също така, че ще подроните духа на обикновените таански войници.
Отбеляза си наум да пробва същата тактика на някой от по-трудните търговски пунктове, поддържани от неговата корпорация.
Вечният император продължи:
— Свободна имиграция — чудесно. И открит космодрум. Ще се съглася. С условието, че аз назначавам шефа му.
— Ще трябва да го приемат — каза Суламора. — След като вие позволявате те да избират шефа на мироопазващата сила. Но кого ще предложите?
— Теб — каза Императорът.
Това вече разби Суламора. Печалбите, които надушваше, скачаха до небесата.
— Защо мен?
— Ти ги разбираш, но си верен на мен. Следователно държа под пълен контрол запасите с АМ2. Чрез теб, разбира се.
— Разбира се. — Суламора беше достатъчно умен, за да се издъни точно с енергийните доставки.
— Накрая — каза Императорът, — имам едно много великодушно предложение. Наистина ще прозвучи така, когато дипломатическите тъпаци започнат да го разнищват. Основният проблем на Таан, освен че са си чисти фашистки скапаняци, е, че са подложени на натиск от пренаселеност. Точно затова си чукаме главите в Граничните светове.
Суламора кимна.
— Следователно, за да смъкнем напрежението, се съгласявам да финансирам една проучвателна сила. Ще подплатя с кредити цялото това нещо и ще осигуря кораби и екипажи.