Дори смълчалият се шамбелан този път се обади:
— Но каква полза…
— На корабите ще бъде наредено да проучват встрани от Граничните светове. Ако намерим нещо…
Ако започнеше нова експанзия, таанците щяха да поемат по другия път и заселническият поток към други звездни системи щеше да обезкръви отчасти напрежението на собствената им военизирана култура.
— Е? — Вечният император се отпусна в креслото си, за да чуе коментарите на двамата си ключови съветници.
— На мен ми се струва чудесно — бързо отговори шамбеланът.
Суламора обаче помисли дълго. После бавно кимна.
— Би трябвало да стане.
— Адски се надявам — каза Вечният император. — Защото ако не стане…
Лампата до люка замига.
Ледох се намръщи недоволно и пипна ключа за връзка.
— Свързочен офицер, сър.
— Това заседание не трябваше да се…
— Адмирале — каза Императорът, — може да е онова, което очаквам.
Ледох отвори вратата.
Дежурният комофицер не знаеше дали да отдаде чест, или да се поклони на Императора, поради което се изложи глупаво — направи нещо средно между двете.
Императорът не забеляза — надяваше се, че сигналът е от Стен, че му съобщава, че е заковал конспираторите, изпекъл ги е и е готов за предаването им на таанците.
— Ъъ… сър — каза офицерът и реши за по-лесно да предаде съобщението на адмирал Ледох. — Този сигнал не е от източника, който очаквахме. Сигнал за бедствие. Нашият сателит го е уловил случайно.
Ледох изруга и взе разпечатката.
— Дай да го видя — каза Императорът и Ледох му подаде листа.
Според радиосигнала търговският кораб „Монтебелло“ се намираше в окаяно положение; брой светлинни години, изчислено спрямо радиопулсара NG 467H. Взрив на гориво на борда, всички офицери ранени, повечето членове на екипажа изгорели, молба за незабавна помощ от всеки приемащ кораб.
— Смотаняци! — каза Императорът. — Некадърници. Опитали са някоя икономична инерционна орбита и не могат да намерят изхода в килер със запалена факла.
— Ваше величество — намеси се Суламора. — В момента стават много по-важни неща от няколкото изгорели космически безделници.
Императорът вероятно щеше да вземе същото решение. Но типично за него, Суламора го изрази погрешно и Императорът за миг се върна над хиляда години назад, когато той самият не беше много повече от „космически безделник“.
— Лейтенант — обърна се той към комофицера. — Предайте това съобщение на командващия. Предайте му заповедта ми да изпрати незабавно един разрушител.
Този път лейтенантът само отдаде чест и бързо се изниза от каютата с височайшата особа.
Императорът се върна към въпроса.
— Сега, адмирале, ще бъдете ли така добър да вложите всички тези наши разумни идеи в подходящия дипломатически дракх, за да не помисли лорд Киргиз, че сме кретени?
Глава 50
— Благодаря, господин Дженкинс. Имам курса.
„Как да го нямам, по дяволите — помисли командир Лавоне, след като вахтеният му офицер отдаде чест и отстъпи. — Нали тая въшлива игрална машина, която ни помага да стоим настрана от ГГС-тата, ми казва какво да правя.“
Отново провери компютърно-вероятностния екран, който определяше курса.
— Нав-координата занулена?
— Занулена, сър — отвърна дежурният му офицер.
— От нула… курс ляво трийсет и пет градуса, долу четиринайсет градуса.
— Курс ляво трийсет и пет, долу четиринайсет.
— Вторичен двигател… четвърт скорост.
— Вторичен на четвърт скорост.
Лавоне стисна палци и се помоли дано в следващите няколко секунди да не стане нещо необичайно, например да се сблъскат с друг кръстосвач.
— Включете двигател.
— Двигател включен.
Имперският унищожител „Сан Яцинто“ тихо забръмча и излезе встрани от струпаната флота. Лавоне изчака да изтекат трийсет секунди.
— Усили вторичен двигател на половин скорост.
— Вторичен двигател на половин скорост — отзова се монотонно навигаторът.
— Господин Колинс… засечете! Пет минути до главен двигател.
— Пет минути до главен двигател, капитане, отброява се.
Пет минути даваха на шкипера на „Сан Яцинто“ време за размисъл. Той помисли дали да не дремне в командното кресло, но се стегна. „Всички нещо сме се отпуснали“ — напомни си той.
При нормални обстоятелства командир Лавоне щеше да си изгризе ноктите от яд, когато получи задачата. Беше изкарал доста години в изтегляне на товарни бракми, за да го зарадва поредната спасителна операция. Ако питаха него, всички търговски фрайтери трябваше да са под военен контрол. Лавоне изобщо не беше фашист — просто беше виждал прекалено много товарни кораби, допуснати да пътуват в далечния космос с остарели или просто несъществуващи системи за безопасност, аварийна система на червената линия и офицери, некадърни да управляват дори гравислед.