Глава 53
Колоната гурки, със Стен начело, тичаше безшумно по централния коридор с каютите на екипажа. Алармената система загърмя:
— Всички свободни от дежурство… банкетната зала… някой… опитват се да убият Императора… — Гласът спря, последваха хаотични шумове и миг по-късно системата замлъкна.
Хората от екипажа започнаха да излизат в коридора и да падат, зашеметявани от гурките.
При тръбата на асансьора Стен вдигна ръка и четиридесетте мъже се заковаха на място. Той бързо се разпореди половината мъже под командата на старши халвидар Харкаман Лимбу да поеме нагоре през офицерския сектор и да осигури комуникацията и командната зала на „Нормандия“. Останалите двайсет го последваха към банкетната зала.
Огромните портални врати на банкетната зала бяха зейнали. Шумът на битката кипеше някъде дълбоко навътре. По сигнал на Стен Алекс и гурките предпазливо закрачиха напред.
От шедьовъра, сътворен от Марр и Сенн, нямаше и помен. Масите бяха обърнати и димяха. Залата беше затънала до глезените в потрошени блюда и премазана храна. Отвсякъде се хилеха ужасно обезобразени трупове.
Стен и гурките хукнаха напред през локвите кръв, покрай десетките загинали преторианци и таанци. Тук-там се мяркаха и труповете на гурки, загинали, за да опазят своя Император.
— Мдаа — изсумтя Алекс. — Т’ва е измяна, достойна за истински Кембъли.
Стен с облекчение забеляза, че тялото на Императора не се вижда сред кървавите останки.
Точно в края на главната маса имаше кръг от петнайсетина мъртви преториански предатели. По средата на кръга лежеше гурка, застрелян в гърлото. Джемедар Кулбир. Беше загинал, верен на клетвата си да защити Вечния император.
— Тук лежи един герой, момко — прошепна почтително Алекс.
Преди Стен да успее да отговори, от коридора встрани от банкетната зала внезапно изригна пламък.
— Напред! — изрева Стен.
Прескочиха останалите трупове и се втурнаха през залата.
Когато завиха на ъгъла, завариха цял взвод преторианци, прегазващи последните трима от екипа на гурките. На Стен му остана време да зърне как старши субадар Лимбу извади своя кукри и налетя самоубийствено срещу тях. Двама преторианци загинаха преди да им остане време да открият огън, след което Лимбу падна.
Гурките на Стен се изсипаха в тила на преторианците. След миг още петнайсет предатели лежаха мъртви и хората на Стен тичаха да намерят Императора.
Глава 54
Императорът срита дебелото тяло на Танз Суламора надолу по стълбата, обърна се с уилигъна в ръка и продължи след него. Част от ума му се развесели от факта, че тялото му все още помни как да се движи при тревога.
Императорът стъпи на пода на оръжейната палуба, хвърли се встрани и куршумът АМ2 експлодира на мястото, където трябваше да бъде. Четири заряда изсвистяха нагоре по стълбата и гърдите на преторианеца се взривиха. Императорът задържа пръста си на спусъка и извърна оръжието към стълбата. Зарядите с антиматерия отпраха рамките и стълбата се срина.
— Това ще ги спре за малко, докато измислят как да слязат долу — каза той.
За половин минута Императорът премисли ситуацията. Когато преторианецът уби Киргиз, за миг беше замръзнал. Някакъв сегмент от ума му беше изръмжал: „Може би е време да се намесиш в тази малка свада и да върнеш кадрите назад“.
Гурките бяха спасили живота му през тази мълниеносно развихрила се смърт. Наик Таман Гурунг сграбчи Императора и го смъкна на пода, поемайки с тялото си изстрела на уилигъна. Старши субадар Читаханг Лимбу беше включил уилигъна си на автоматична и сееше заряди из банкетната зала.
Императорът се измъкна изпод трупа на Таман, грабна оръжието му и изкомандва бойците си. „Потърси укритие“, не преставаше да мисли, докато групата му си пробиваше с бой път към изхода. Можеше да избере отстъпление към собствените си покои, но ексинженерната част от съзнанието му го тласна към кърмата на кораба, право към машинните секции на „Нормандия“.
Разбираше, че шепата гурки под командата на старши субадар Лимбу, оформили ариергарда, могат да удържат само няколко мига. Но тези няколко мига щяха да му дадат старт към машинната зала. Знаеше, че щом стигне там, ще може да прати във вечна забрава какъвто и да бил брой убийци.
Огледа оръжейната палуба. Ако се изключеха ракетометите и пирамидите с оръжия, струпани от двете страни на извития коридор, водещ от носа на кораба чак до машинното отделение, оръжейната палуба на „Нормандия“ приличаше на най-обикновена палуба за разходки, каквито имаше на всеки лайнер. „Не тук — реши той. — Това не е най-доброто място за позиция.“