Иля Варшавски
Двубой
При последния завой той прескочи перилата на стълбите и дояждайки баничката, затича по коридора.
Оставаше съвсем малко време, колкото да заеме изходна позиция в началото на алеята, изтегнат небрежно на пейката, и когато излязат студентите от втори курс, да я покани на футболния мач. После ще се почерпят в студентската сладкарница, а след това… Впрочем какво щеше да стане след това, той още не знаеше. В такива случаи винаги разчиташе на интуицията си.
Мислено беше вече в парка, когато от високоговорителя се раздаде глас:
— Студентът от първи курс Мухарински, индекс на фенотипа хиляда триста осемдесет и шест дробна черта шестнадесет ем бе, да се яви веднага при декана на Радиотехническия факултет.
Трябваше бързо да реши какво да прави. До спасителната врата оставаха още няколко крачки. Той източи като тръба устните си, разпери с ръце ушите си, присви лявото си око и накуцвайки с десния крак, се опита да мине незабелязано край анализатора на фенотипа.
— Престанете да се кривите, Мухарински!
Това вече беше гласът на самия декан.
„Закъснях!“
За нищожни части от секундата аналитичната апаратура го бе открила по вложения индекс измежду хилядите студенти и сега палячовската му физиономия се мъдреше на телевизионния екран в кабинета на декана.
Мухарински върна устните си в нормално положение, пусна ушите си и с все още присвито око взе да разтрива коляното на десния си крак. Тази манипулация според него трябваше да създаде у декана впечатление, че е получил внезапно пристъп на ревматизъм.
Като въздъхна дълбоко, той пое, накуцвайки, към втория етаж.
Няколко минути деканът с интерес разглеждаше физиономията му. Лицето на Мухарински бе приело подобаващото за случая изражение на тъжна съсредоточеност. А умът му трескаво премисляше колко време ще му е нужно да догони второкурсничката, ако деканът…
— Кажете, Мухарински, интересувате ли се изобщо от нещо в живота си?
Според Мухарински това беше празен въпрос. Много неща го интересуваха. Първо, коя повече обича: Наташа или Муся; второ, кое място ще заеме „Спартак“ в първенството; трето, тази второкурсничка… с една дума, кръгът на интересите му беше доста обширен, но едва ли си струваше да посвещава декана в това.
— Интересува ме професията на инженера-радиотехник — скромно отвърна той.
Беше почти вярно. Нали всичките му стремежи така или иначе бяха тясно свързани с пристигналите в града студенти, които, както е известно, идваха, за да… и така нататък.
— Тогава може би ще ми обясните, защо в края на втория семестър нямате нито един зачот?
„Ех, лошо — помисли си той, — ще ме изключат като нищо.“
— Може би спецификата на машинното обучение… — неуверено поде Мухарински.
— Да, именно спецификата — прекъсна го деканът, — вече три обучаващи автомата отказаха да се занимават с вас. На какво разчитате?
Тактически най-правилно ще е да сметне този въпрос за риторичен и да не отговаря на него.
Деканът забарабани с пръсти по бюрото. Мухарински гледаше през прозореца. Рижавата къдрокоса второкурсничка вървеше по алеята. Крачещият до нея дангалак със синя фланелка носеше весла. Май всичко е ясно. Ще трябва да даде втория билет за мача на някоя друга; там винаги се навъртат хубавички медички.
— Не бих искал да ви изключвам, преди да съм се убедил, че опитите ми да ви дам инженерно образование са напълно безнадеждни.
— Много се радвам — каза Мухарински, като сведе очи, — че още вярвате в моите възможности…
— Ако ставаше дума за вашите възможности, отдавна да съм ви заличил от списъка на студентите. Имам пред вид възможностите на обучаващите автомати, а в тях аз наистина вярвам, можете да не се съмнявате. Чували ли сте за УПСОВ-ете?
— Разбира се… това са…
Паузата ставаше мъчителна.
— Разбира се, че сте чували — усмихна се деканът, — нали четете всички публикации на катедрата по обучаващи автомати. УПСОВ-ът е универсален преподавател с обратна връзка. Надявам се, знаете какво е обратна връзка?
— Е, в общи черти — предпазливо рече Мухарински.
— Аз ще демонстрирам работата на УПСОВ-а на Международния конгрес във Виена. За да определим функционалните му възможности, сега той обучава контролна група студенти. Никак не ми се иска да снижавам средния бал на учениците му, но елементарната честност на учен изисква да проверя как би работил и с такъв… хм… такъв… ъ-ъ-ъ-ъ… с една дума, с вас. Така че включвам ви в състава на контролната група.
— Благодаря.
— Надявам се, че той ще натъпче главата ви поне с минималния обем знания, схемите му…