Под тях започваше четвърто разклонение на стъблата, разединено напреки на два шипа, които се свързваха с короната, както при рогата на карпатския елен. Пред очите ми стоеше такъв съразмерно развит шестнадесетак, че по-красив да си представи човек бе невъзможно. Рогата му изглеждаха черни. Всъщност това беше най-прелестният елен, какъвто дори не съм се надявал да видя. Въпреки дебелината на основите, рогата му не можеха да се сравнят с тия на миналогодишния елен от сечището, нито пък на юрчишинския, който бях виждал наскоро. Тези рога бяха несравнимо по-дълги и със съвършена форма.
Еленът не ме беше забелязал. Стоеше като прикован и това ми даваше възможност да му се наслаждавам с удоволствието на ловец, влюбен в своя район. Този миг бе някаква тиха победа на моята вяра в този красив край. Обикнах го тъй силно въпреки пренебрежението на ловците от Шумава до Татрите, които по време на сватбуването се хвалеха с трофеи от десетина елена.
Еленът имаше тъмна козина и сравнително късо тяло, тъй че дългите му рога се разпростираха доста назад. Изглеждаше отпаднал. Това поражение му беше нанесъл съперникът, който преди малко видях да отива с трите кошути към тъмния склон на гората. Изведнъж еленът се прегърби. Едновременно с това чух слабо кашляне, сякаш идващо от друга посока. Чак тогава в задната част на гърдите му, там, където свършват ребрата, забелязах яркочервено петно. След миг то изчезна. Еленът се напъна да изреве, отвори с усилие муцуната си, но само глухо изхърка. Видях как аленото петно се отвори и се покри с розова пяна.
Вцепенен, аз гледах страдащото животно. Разбрах, че петното е кървава рана, която беше нанесъл съперникът му в току-що завършилия двубой. Мястото на раната и светлата пяна отгоре й показваха, че рогът е разкъсал плеврата и е засегнал белите дробове. Оттук и това хъркащо кашляне, което долових в мъглата още преди да видя елена.
В това време той с усилие направи няколко крачки. Явно се чувстваше зле. Колебаех се какво да сторя. Да го оставя в ръцете на съдбата с надеждата, че сам ще се излекува? По-силният елен вече е далеч от мястото на двубоя. Ако застрелям този, не можех да се надявам да уловя и първия, защото Ливов не би изтърпял подобно стопанисване с пушка, още повече, че елените не бяха много. Можех да застрелям само един.
Последното изхъркване ме накара да се реша. Нямах право да изоставям раненото животно. Ще се строполи някъде и кой знае кога ще го намерят разложено. После цял живот щях да съжалявам за този красив трофей. Вдигнах пушка и тъкмо когато през облаците мъгла проникнаха първите слънчеви лъчи, изстрелът ми довърши живота на елена. С последни сили той пристъпи напред, но се дотътра едва до края на гората. Там се спря. Чух как рухна между буковете и рогата му заудряха по дънерите им.
Втурнах се бързо към мястото, където лежеше гордостта на моя лов из Ливовския край. Това бе един прелестен екземпляр. Обърнах елена и разгледах раната му. Съперникът го беше мушнал отзад под ребрата и рогът му бе проникнал в белия дроб. Как е изглеждал този убийствен рог, не узнах никога. Съдейки по дълбочината и размерите на раната, такъв удар можеше да нанесе само дългият, остър връх на рог без шипове.