Преди той да успее да стане, тя го дръпна на креслото.
— Ще изчакаме — каза тя. — Нима искаш да направиш реклама на копието, като покажеш на всички оригиналния редингот.
Така те останаха да чакат, докато зрителите се изтеглят.
Изключителният успех на Харгрейвс вероятно беше причината той да закъснее много тази нощ, защото на другия ден не се появи нито на закуска, нито на обед.
Към три следобед той почука на вратата на кабинета на майор Талбот. Майорът му отвори и Харгрейвс влезе с ръце, пълни със сутрешните вестници и толкова доволен от триумфа си, че не забеляза нищо необичайно в поведението на майора.
— Снощи им обрах точките, майоре — подзе той въодушевен. — Дойде и моят ред и струва ми се, спечелих убедително. Чуйте какво пише „Поуст“:
„Осмислянето и изпълнението на ролята на старомоден полковник от Юга с неговото абсурдно красноречие, ексцентрично облекло, необичайни словосъчетания и изрази, мухлясала гордост с родословието, с неговото наистина добро сърце, изострено чувство за чест и пленително простодушие са най-добрата атестация за този характерен актьор в днешния ни театър. Редингота на полковник Калун не е нищо по-малко от свидетелство за израстването на един гений. Господин Харгрейвс покори публиката“.
— Как ви звучи това, майоре, и то за премиера?
— Имах честта — каза майорът с леденостуден глас — да гледам снощи вашето забележително изпълнение, сър.
Харгрейвс видимо се смути.
— О, значи сте били на представлението? Не подозирах, че… не знаех, че се интересувате от театър. Моля ви, майор Талбот — възкликна той искрено, — не се обиждайте. Признавам, че купих от вас сума неща, които много ми помогнаха в тази роля. Но това е типизация, нали разбирате, обобщен образ. Това показва и начинът, по който публиката го възприе. Половината от редовните посетители на този театър са южняци. И те одобриха изпълнението ми.
— Господин Харгрейвс — каза майорът, който продължаваше да стои прав, — вие ми нанесохте непоправима обида. Подиграхте се с моята личност, измамихте доверието ми и злоупотребихте с гостолюбието ми. Щом съм се заблудил да си помисля, че имате най-малка представа какво означава парафа на един джентълмен и какво му дължите, то аз бих ви предизвикал на дуел, колкото и да съм възрастен. Но ви моля, сър, незабавно да напуснете тази стая.
Актьорът изглеждаше малко смутен, но, види се, едва ли възприемаше думите на стария джентълмен в пълния им смисъл.
— Искрено съжалявам, ако съм ви обидил — извини се той. — Но ние на север възприемаме нещата по-различно от вас. Познавам хора, които биха откупили половината салон на театъра само и само да се видят представени на сцената, и то така, че публиката да ги разпознае.
— Но тези хора не са от Алабама — каза високомерно майорът.
— Вероятно не са. Аз имам доста добра памет, майоре; позволете да ви цитирам няколко реда от вашата книга. В отговор на наздравица на някакъв банкет в… Милиджвил, струва ми се, вие сте произнесли следните думи, които се готвите да публикувате:
„Човекът от Севера е напълно лишен от всякакво чувство за топлота освен когато чувствата му са насочени към собственото му благополучие и търговска печалба. Той е в състояние да понесе търпеливо всякакво докачение относно собствената му или на близките му чест, стига то да не носи като последица парична загуба. Стигне ли до благотворителност, той раздава с широка ръка, но това задължително трябва да бъде разгласено с гръм и трясък.“
Мислите ли, че тази представа е по-точна и честна от представата за полковник Калун, когото гледахте снощи?
— Тя не е лишена от основание — каза мрачен майорът. — И когато се говори пред публика, допустими са известни преувеличения.
— Както когато се играе пред публика — отвърна Харгрейвс.
— Това е отделен въпрос — не се предаваше майорът. — Вие окарикатурихте моята личност. С това не мога и няма да се примиря, сър.
— Майор Талбот — подзе Харгрейвс с подкупваща усмивка, — искам да ме разберете. И през ум не ми е минавало да ви обиждам. В моята професия животът на всеки ми принадлежи. Вземам което искам и което мога и го пресъздавам под светлините на рампата. Ако искате, да забравим всичко това. Исках да ви видя по съвсем друг въпрос. За няколко месеца станахме доста добри приятели и сега аз рискувам наистина да ви обидя. Зная, че имате парични затруднения — няма значение откъде съм го разбрал; в един пансион такива неща никога не остават скрити, та мисълта ми е, че искам да ви помогна да излезете от това затруднение. Самият аз съм изпадал често в подобно положение. Този сезон спечелих добри пари, част от които съм спестил. Готов съм да ви предложа двеста долара и дори повече, докато…