— Делфина — каза старецът — е тука, нали? Аз си знаех.
И очите му с неимоверна бързина шареха по стените и по вратата.
— Ще сляза да кажа на Силвия да приготви синапената лапа — каза Бианшон, — моментът е благоприятен.
Растиняк остана при стареца сам, седнал към краката му, с очи, впити в тази глава, която вдъхваше страх и мъка.
— Госпожа дьо Босеан избяга, този умира — каза той.
— Възвишените души не могат да останат дълго на този свят.
И наистина великите чувства как биха могли да се свържат с това нищожно, дребнаво и повърхностно общество?
Образите от бала, на който бе присъствал, изникнаха в паметта му и бяха рязка противоположност на тоя смъртен одър. Бианшон се върна неочаквано.
— Слушай, Йожен, току-що се видях с нашия главен лекар и се върнах тичешком. Ако се явят признаци на опомняне, ако проговори, положи го на дълга синапена лапа, така че от тила до кръста да бъде в синап, и веднага ни повикай.
— Скъпи Бианшон! — възкликна Йожен.
— О, става дума за едно научно изследване! — каза студентът по медицина с целия плам на новопосветения.
— Значи, само аз гледам този нещастен старец от обич.
— Ако ги беше видял тази сутрин, нямаше да говориш така! — каза Бианшон, без да се засяга от думите м у. — Опитните лекари гледат само болестта, а аз, драги мой, още гледам и болния.
Той си отиде, като остави Йожен сам със стареца, в очакване на кризата, която не закъсня много.
— Ах, вие ли сте, дете мое! — каза Горио, ката позна Йожен.
— По-добре ли сте? — запита студентът, като го хвана за ръката.
— Да, главата ми беше стегната като в менгеме, но сега ми олекна. Видяхте ли дъщерите ми? Те ще дойдат скоро, ще се притекат веднага, щом научат, че съм болен, те ме гледаха така добре на улица „Жюсиен“! Боже мой, колко ми се иска стаята ми да бъде чиста, за да ги приема. Един младеж изгори всичкия ми торф.
— Чувам стъпките на Кристоф — каза Йожен, той ви носи дървата, които този момък ви изпраща.
— Добре, но как ще платя тези дърва? Нямам нито су, момчето ми. Дадох всичко, всичко. Сега съм последен сиромах. Поне беше ли хубава роклята й от ламе? (Ах, боли!) Благодаря, Кристоф! Бог ще ви възнагради, мое момче, аз нямам вече нищо.
— Аз ще платя и на тебе, и на Силвия! — пошепна Йожен на ухото на слугата.
— Дъщерите ми ви казаха, че ще дойдат, нали, Кристоф? Иди пак, ще ти дам сто су. Кажи им, че не се чувствам добре, че искам да ги прегърна, да ги видя още веднъж, преди да умра. Кажи им така, но без да ги плашиш.
Растиняк кимна на Кристоф и той излезе.
— Те ще дойдат — продължи старецът. — Познавам ги. Добрата Делфина, каква мъка ще й причиня, ако умра! Също и на Нази. Не искам да умра, за да не плачат. Да умра, добри ми Йожен, значи, да не ги виждам вече. Ще ми бъде мъчно, където отида. Ад за бащата е да остане без децата си и аз вече свикнах с това, когато те се омъжиха. Моят рай беше улица „Жюсиен“. Как мислите, ако отида в рая, ще мога ли да се върна на земята и като дух да бъда около тях? Чувал съм да разказват такива неща. Истина ли е? Сега сякаш ги виждам, каквито бяха на улица „Жюсиен“. Сутрин слизаха долу: „Добро утро, татко“ — казваха ми те. Слагах ги на коленете си, друсах ги, играех си с тях. Те ме галеха мило. Закусвахме всяка сутрин заедно, обядвахме, с една дума, аз бях баща и се радвах на децата си. Когато бяха на улица „Жюсиен“, те не умуваха, не разбираха нищо от живота, много ме обичаха. Боже мой, защо не си останаха малки? (Ох, боли, главата ми ще се пръсне!) Ах, ах, простете, деца мои! Ужасно боли и тази болка трябва да е истинска, щом я чувствам, защото вие ме направихте да не чувствам болките. Божичко, само ако държех ръцете им в своите ръце, никак нямаше да ме боли! Вярвате ли, че ще дойдат? Кристоф е толкова глупав! Трябваше сам да отида. Но вие сте бил вчера на бала. Кажете ми как изглеждаха? Те не знаеха нищо за болестта ми, нали? Ако знаеха, нямаше да танцуват горкичките! О! Не искам да се разболявам вече! Те имат още нужда от мене. Състоянието ми е в опасност. И на какви мъже са попаднали! Излекувайте ме! Излекувайте ме! (Ох, как боли! Ох, Ох! Ох!) Виждате ли, трябва да ме излекувате, защото им трябват пари, а аз зная къде да спечеля. Ще отида в Одеса, ще правя чисто нишесте. Аз съм хитър, ще спечеля милиони. (Ох, много боли!)
Горио помълча малко, сякаш полагаше всички усилия да понесе болките.
— Ако бяха тук, нямаше да се оплаквам — каза той. — Защо пък да се оплаквам?
Налегна го лека дрямка, която трая дълго. Кристоф се върна. Растиняк, който мислеше, че дядо Горио спи, остави Кристоф да му разкаже високо как е изпълнил поръчката му.