— Слушай, ще ни трябват много неща; кажи откъде да вземем пари?
Растиняк извади часовника си.
— На, заложи го веднага. Не искам да губя време, всяка минута ми е скъпа, а чакам и Кристоф. Нямам нито су, а трябва да платя и на коларя на връщане.
Растиняк хукна по стълбата и тръгна към улица „Хелдер“ у госпожа Ресто. Из пътя въображението му, поразено от ужасната гледка, на която бе свидетел, разпали негодуванието му. Като влезе в преддверието и поиска да види госпожа дьо Ресто, отговориха му, че не може да го приеме.
— Идвам от страна на баща й, който умира — каза той на лакея.
Господине, контът ми е заповядал най-строго…
— Ако господин дьо Ресто е тук, кажете му в какво състояние се намира тъст му и му предайте, че трябва да говоря с него още сега. Йожен чака доста време.
„Може да умира сега!“ — мислеше той.
Лакеят го въведе в първия салон, където господин дьо Ресто прие студента прав, без да го покани да седне, застанал пред камината, в която нямаше огън.
— Господине — каза Растиняк, — вашият тъст в този момент издъхва в една мръсна дупка без пукната пара за дърва: той тъкмо умира и иска да види дъщеря си…
— Господине — отговори му студено конт дьо Ресто, — навярно сте забелязали, че не обичам никак господин Горио. Той се изложи като баща на госпожа дьо Ресто и направи нещастен живота ми, за мене той е враг на моето спокойствие. Все едно ми е дали ще умре, или ще живее. Такива са моите чувства към него. Светът може да ме порицае, но аз презирам общественото мнение. Сега имам много по-важни работи, отколкото да се занимавам с това, какво ще мислят за мене глупците или ония, които са ми безразлични. Що се отнася до госпожа дьо Ресто, тя не може да излиза. Пък и аз не желая тя да напуска дома си. Кажете на баща й, че веднага щом изпълни дълга си към мене и към детето ми, ще отиде да го види. Ако обича баща си, тя може да бъде свободна след малко…
— Господине, не е моя работа да съдя поведението ви; вие сте господар на жена си, но мога ли да разчитам на вашата честност? Обещайте само да й кажете, че баща й няма да живее и един ден и че вече я прокълна, като не я видя край леглото си.
— Кажете й сам това — отговори господин дьо Ресто, поразен от чувството на негодувание, което звучеше в гласа на Йожен.
Растиняк влезе след конта в салона, в който седеше обикновено контесата; намери я обляна в сълзи, отпусната на едно канапе като жена, която иска да умре. Съжали я. Преди да погледне Растиняк, тя отправи към мъжа си плах поглед, който показваше, че е съвсем изнурена под гнета на някакво душевно и телесно насилие. Контът й кимна с глава и тя се реши да заговори.
— Чух всичко, господине. Кажете на баща ми, че ако знаеше положението, в което се намирам, щеше да ми прости… Не очаквах, господине, такова изпитание, то е свръх силите ми. Но ще устоя докрай — каза тя на мъжа си. — Аз съм майка. Кажете на баща ми, че нямам никаква вина към него, макар и да изглеждам виновна! — извика тя с отчаяние на студента.
Йожен разбра ужасното положение, в което се намираше жената, сбогува се със съпрузите и си тръгна съкрушен. Държането на господин дьо Ресто му бе показало, че постъпката му е излишна и че Анастази не беше вече свободна. Завтече се у госпожа дьо Нюсенжен и я намери на легло.
— Болна съм, драги приятелю — каза му тя. — Настинала съм на излизане от бала и се страхувам да нямам белодробно възпаление, чакам лекаря.
— Дори душата ви да е дошла до зъбите — прекъсна я Йожен, — трябва да се дотътрите при баща си! Той ви вика! Ако можехте да чуете и най-слабия му вик, щяхте да забравите, че сте болна.
— Йожен, баща ми може да не е толкова болен, колкото казвате, но ще бъда отчаяна, ако във вашите очи съм виновна поне малко, и ще постъпя, както обичате. Зная, че той би умрял от скръб, ако болестта ми се усложни от това излизане. Добре, ще дойда, щом дойде лекарят ми. Ха! Къде е часовникът ви? — каза тя, като не видя верижката.
Йожен се изчерви.
— Йожен, Йожен, ако вече сте го продали или изгубили… о, това ще бъде много лошо!
Студентът се наведе над леглото на Делфина и пошепна на ухото й:
— Искате ли да ви кажа? Добре, ще ви кажа. Баща ви няма с какво да си купи савана, в който ще го сложат тази вечер. Часовникът ми е заложен, аз нищо нямам вече.
Делфина бързо скочи от леглото си, затича се към писалищната маса, взе оттам кесията си и я подаде на Растиняк. Тя позвъни и извика:
— Ще дойда, ще дойда, Йожен. Оставете ме да се облека; ще бъда цяло чудовище, ако не дойда! Вървете, аз ще стигна преди вас! Тереза — извика тя на камериерката си, — кажи на господин дьо Нюсенжен да дойде веднага при мене, имам да му говоря!