— Къде може да ви срещне човек, госпожо? — запита я той изведнъж с оная буйна страст, която харесва толкова на жените.
— Навсякъде — отговори тя. — в Булонската гора, в театър „Буфон“, у дома.
И предприемчивият момък побърза да се сближи с прелестната контеса, доколкото един мъж може да се сближи с една жена по време на един кадрил и на един валс. Като каза, че е роднина на госпожа дьо Босеан, той бе поканен у тази жена, която той взе за знатна дама, и получи достъп в дома й. Усмивката, с която тя го погледна на сбогуване, накара Растиняк да реши, че трябва непременно да я посети. Той бе щастлив да срещне един човек, който не се подиграваше с незнанието му, смъртен грях в средата на знаменитите нахалници на епохата — в средата на разните Моленкур. Ронкерол, Максим дьо Траи, Марсе д’Ажуда-Пинто, Ванденес, които блестяха със своята глупава превзетост и се движеха сред най-елегантните дами: леди Брандон, дукеса дьо Ланже, кон-теса Кергаруе, госпожа дьо Серизи, дукеса дьо Кариляно, кон-теса Феро, госпожа дьо Ланти, маркиза д’Еглемон, госпожа Фармиани, маркиза дьо Листомер и маркиза д’Еспар, дукеса дьо Мофринзьо и Гранийо. И така, за свое щастие, наивният студент се запозна с маркиз дьо Монриво, любовник на дукеса дьо Ланже, добродушен като дете генерал, който му съобщи, че контеса дьо Ресто живее на улица „Хелдер“. Да бъде човек млад, да е жаден за общество, да мечтае за жена и да види, че пред него се отварят вратите на две къщи! Да сложи крака си в предградието „Сен Жермен“ у виконтеса дьо Босеан, а коляното си в Шосе д’Антен у контеса дьо Ресто! Да се промъкне с един поглед в цялата редица парижки салони и да се смята достатъчно хубав момък, за да намери там помощта и закрилата на едно женско сърце! Да се чувства достатъчно честолюбив, за да скочи умело върху здраво опънато въже, по което трябва да върви с увереността на въжеиграч, който няма да падне, и да намери в една прекрасна жена най-доброто оръдие за поддържане на равновесието. С тези мисли и пред тази жена, която се изправяше величествена край торфения огън между сборника от закони и нищетата, кой не би надникнал като Йожен в бъдещето със съзерцание, кой не би го увенчал с успехи? Блуждаещата му мисъл така живо предчувстваше бъдещите наслади, щото му се струваше, че е вече пред госпожа дьо Ресто, когато една глуха въздишка, прилична на стона на свети Йосиф, наруши нощната тишина и отекна в сърцето на младежа като предсмъртно хъркане. Той тихо открехна вратата и като застана в коридора, забеляза ивица светлина под вратата на дядо Горио. Йожен се уплаши да не би да е прилошало на съседа му, прилепи око о ключалката, погледна в стаята и видя стареца да върши неща, които му се сториха много престъпни, и си помисли дали не ще направи добро на обществото, като наблюдава какво върши нощем този мним производител на фиде. Дядо Горио, който без съмнение бе вързал за напречната летва на една обърната маса някакъв поднос и някакъв супник от позлатено сребро и около тези изящно изработени предмети бе завързал някакво въже, ги стягаше така силно, че явно ги извиваше, за да ги превърне в кюлчета.