— Гледай какъв юнак — си каза Растиняк, като погледна мускулестите ръце на стареца, който с помощта на въжето безшумно месеше като тесто позлатеното сребро. — Да не би да е крадец или укривател, който, за да може безопасно да върши работата си, се преструва на глупав, на немощен и живее като просяк? — каза си Йожен, като се изправи.
После пак прилепи око о ключалката. Дядо Горио, който беше отвил въжето, постла върху масата покривката, взе среброто, сложи го на масата и започна да го търкаля, за да го направи на пръчка, нещо, което постигна изумително лесно.
„Кой би могъл да помисли, че е силен като полския крал Август?“ — си каза Йожен, когато пръчката стана почти кръгла.
Дядо Горио тъжно изгледа това, което беше направил, и сълзи закапаха от очите му; после угаси витата восъчна свещ, която му светеше, докато мачкаше среброто, и Йожен го чу, че въздъхна и си легна.
„Луд е“ — помисли си студентът. — Горкото дете! — възкликна високо дядо Горио. След тези думи Растиняк намери за разумно да премълчи случката и да не осъжда безогледно съседа си. И тъкмо се канеше да си влезе в стаята, когато внезапно чу някакъв шум, който едва можеше да се долови, но който беше навярно от хора, които изкачват стълбите по терлици, Йожен се ослуша и наистина различи последователното дишане на двама души. И без да чуе нито скърцане на врата, нито човешки стъпки, изведнъж видя слаба светлина на втория етаж у господин Вотрен.
„И в семейните пансиони има тайни!“ — си каза той.
Той слезе няколко стъпала, ослуша се и до ушите му стигна дрънкане на пари. Скоро светлината угасна и отново се чуха двете дишания, без да скръцне вратата. След това шумът започна да намалява със слизането на двамата души по стъпалата.
— Кой е там? — извика госпожа Воке, като отвори прозореца на стаята си.
— Аз съм, мамо Воке, прибирам се — каза Вотрен с басовия си глас.
„Странно, Кристоф беше сложил резетата — си каза Йожен, като се прибра в стаята си. — В Париж, за да знае човек какво става наоколо му, не трябва да спи цялата нощ.“
Откъснат поради тези дребни произшествия от честолюбивите си любовни мечти, Йожен се залови за работа. Разсеян от подозренията, които му навяваше дядо Горио, още по-разсеян от госпожа дьо Ресто, която всеки миг му се явяваше като предвестница на блестящото бъдеще, той най-сет-не си легна и заспа дълбоко. От десетте нощи, определени от младите хора за работа, седем те прекарват в сън. Човек трябва да е надхвърлил двадесет години, за да бодърства нощем.
На другата сутрин над Париж се бе спуснала една от ония гъсти мъгли, които така добре прибулват и затъмняват, че и най-точните хора се лъжат за времето. Търговските срещи пропадат. Всеки мисли, че е осем часът, когато бие дванадесет. Беше девет и половина, а госпожа Воке още не беше мръднала от леглото си. Кристоф и дебелата Силвия, също така закъснели, пиеха спокойно кафето си, смесено с кайма-ка от млякото, определено за пансионерите и което Силвия вареше дълго време, за да не забележи госпожа Воке този незаконно събиран десятък. Силвия — каза Кристоф, като потапяше първия си резен препечен хляб, — господин Вотрен, който все пак е добър човек, пак прие двама души тази нощ. Ако госпожата ви попита, не бива да й казвате нищо.
— Даде ли ви нещо?
— Даде ми сто су за месеца, като че ли с това искаше да ми каже: „Мълчи.“