Старата мома сведе очи като монахиня пред голи статуи.
— И така — продължи той, — тия хора си втълпяват някаква мисъл, не се откъсват от нея. Те са жадни за вода само от един извор; макар и често тинясала, но за да пият от нея, биха продали и жените, и децата си, биха продали в душата си на дявола. За едни този извор е комарът, борсата, сбирка та от картини или насекоми, музиката; за други — жена, която умее да им готви лакомства. На такива мъже можете да предложите всички жени на света, те не искат и да знаят, желаят само оная, която задоволява слабостта им. Често тази жена никак не ги обича, тормози ги, продава им много скъпо трохите на задоволяването; но моите лудетини не се отчайват, залагат и последната си завивка в заложната къща, за да й занесат и последното си екю. И дядо Горио е такъв. Контесата го използва, защото не продумва нито дума; това е то висшият свят! Клетият човечец мисли само за нея. Без страстта си, както виждате, той се превръща на добиче. Но продумайте му за нея, лицето му веднага светва като брилянт. Не е трудно да се отгатне тази тайна. Тази сутрин той занесе позлатено сребро за топене и аз го видях, като влезе у дядо Гобсек на улица „Гре“. Слушайте ме внимателно. Като се върна, той изпрати у контеса дьо Ресто този глупак Кристоф, който ни показа адреса на писмото, в което имаше погасена полица. Щом и контесата е отивала при този лихвар, ясно, че работата е била неотложна. Дядо Горио е платил любезно вместо нея. Не трябва много ум, за да се досети човек. Това показва, млади студенте, че когато вашата контеса се е смяла, танцувала и кълчела, полюлявала цветовете си от праскова и повдигала роклята си, в същото това време, както се казва, обувката я е стискала, като е мислила за пресрочените свои или на любовника й полици.
— Вие ми вдъхвате безумното желание да науча истината — каза Йожен, — още утре ще отида у госпожа дьо Ресто.
— Да — каза Поаре, — трябва да отидете утре у госпожа дьо Ресто.
— Може да срещнете там и дядката Горио, отишъл да получи възнаграждението за своята любезност.
— В такъв случай — каза отвратен Йожен, — вашият Париж е някакво кално блато.
— И какво блато — подзе Вотрен. — Които се калят в него с кола, са почтени хора, а които се калят пеш, са безчестници. Имайте нещастието да задигнете някоя дреболия, ще ви изложат на площада пред съдебната палата на показ като някаква рядкост. Откраднете милион и ще ви сочат в салоните като самата добродетел. За поддържане на този морал вие плащате на полицията и на правосъдието тридесет милиона франка… Прекрасно, нали!
— Как — извика госпожа Воке, — дядо Горио продал за топене своя позлатен сребърен сервиз?
— Нямаше ли две гургулици на капака? — попита Йожен.
— Същият.
— Той много е държал на тия неща; видях го случайно, че плачеше, когато мачкаше чашата и подноса — каза Йожен.
— Те му бяха по-скъпи от живота — обади се вдовицата.
— Виждате ли колко се е увлякъл дядката! — извика Вотрен. — Тази жена знае как да го котка.
Студентът се качи в стаята си. Вотрен излезе. След малко госпожа Кутюр и Викторина се качиха в колата, която Силвия им доведе. Поаре улови под ръка госпожица Мишо-но и двамата отидоха в Ботаническата градина да прекарат двата най-хубави часа през деня.
— И тъй, ето ги най-после почти женени — каза дебелата Силвия. — Днес за пръв път излизат заедно. И двамата са толкова сухи, че ако се ударят един в друг, ще пуснат искри като огниво.
— Тежко му на шала на госпожица Мишоно — засмя се госпожа Воке, — ще се запали като прахан.
Когато се върна следобед към четири часа, дядо Горио видя под светлината на двете опушени лампи Викторина със зачервени очи. Госпожа Воке слушаше разказа за безплодното утринно посещение у господин Тайфер. Дъщеря му и старата жена му дотегнали и Тайфер ги приел, за да се обясни с тях.
— Драга госпожо — казваше госпожа Кутюр на госпожа Воке, — представете си, той дори не покани Викторина да седне и тя стоя права през цялото време. На мене ми каза, без да се ядосва, съвсем студено, да не си правим труд да ходим повече у него, че госпожицата, без да каже дъщеря ми, си вреди, като му досажда (Веднаж в годината, чудовището!), че тя нямала какво да иска от него, тъй като майка й се омъжила бедна; с една дума, каза й най-жестоки неща, които потопиха в сълзи бедната девойка. Тогава тя се хвърли в краката на баща си и смело му каза, че настоява толкова само заради майка си и ще се покори безропотна на волята му; но го молеше да прочете последното писмо на клетата покойница; тя взе писмото и му го подаде с най-нежните и прочувствени думи, не зная откъде й дойдоха на ум, Бог навярно й ги беше внушил, защото клетата девойка беше така вдъхновена, че като я слушах, плачех като глупачка. А знаете ли какво правеше през това време този ужасен човек. Режеше ноктите си! Той взе писмото, което клетата госпожица Тайфер бе обляла със сълзи, и го хвърли в огъня, като каза: „Добре!“ Поиска да вдигне дъщеря си, която улови ръцете му, за да ги целуне, но той ги дръпна. Не е ли това престъпление? Големият хапльо, синът м у, влезе без да поздрави сестра си.