— Господине — каза лакеят, — госпожата е в будоара си и е много заета, не ми отговори нищо, но ако обичате, минете в салона. Там има друг гост.
Като се възхищаваше от страшната власт на слугите, които с една дума само обвиняват или съдят господарите си, Растиняк отвори смело вратата, през която бе излязъл лакеят, навярно за да покаже на тия безочливи слуги, че познава къщата, но много глупаво нахълта в една стая, пълна с лампи, с бюфети, с уред за нагряване на кърпите за баня, която водеше същевременно в един тъмен коридор и до една черна стълба. Задавените смехове в преддверието съвсем го смутиха.
— Господине, салонът е оттук — му каза лакеят с онова престорено уважение, което прилича повече на подигравка. Йожен се върна назад толкова бързо, че се блъсна в една вана, но за щастие успя да задържи шапката си да не падне във водата. В това време в дъното на дългия коридор, осветен от малка лампа, се отвори врата, Растиняк чу едновременно гласа на госпожа дьо Ресто и на дядо Горио и звука на целувка. Той влезе в столовата, прекоси я, последва лакея и влезе в първия салон, където застана до прозореца, като забеляза, че той гледа към двора. Искаше да види дали наистина този дядо Горио е неговият дядо Горио. Сърцето му биеше странно; той си спомни ужасните разсъждения на Вот-рен. Лакеят чакаше Йожен пред вратата на салона, но оттам изведнъж излезе елегантно облечен момък, който каза нетърпеливо:
— Отивам си, Морис. Предайте на госпожа контесата, че я чаках повече от половин час.
Този нахал, който навярно имаше правото да бъде такъв, затананика някаква италианска рулада и тръгна към прозореца, където стоеше Йожен, за да види студента в лицето и да погледне към двора.
— По-добре ще направите да почакате още малко, господин конт, госпожата свърши? — каза Морис и се върна в чакалнята.
В същия миг дядо Горио излизаше през черната стълба към пътната врата. Старецът вдигна чадъра си и се готвеше да го отвори, без да обърне внимание, че голямата врата се разтвори, за да мине един младеж с ордени, който караше лека двуколка. Дядо Горио едва има време да се отдръпне, за да не бъде премазан. Чадърът изплаши коня, който леко се отклони и се понесе към терасата. Младежът обърна ядосан глава, погледна дядо Горио и преди да излезе, му отправи поздрав, който криеше пресиленото уважение, което хората отдават на лихварите, от които имат нужда, или принудителната почтителност към покварения човек, от която после се червят. Дядо Горио му отговори с добродушно и любезно кимване. Йожен, който беше извънредно внимателен и забеляза, че не е сам, ненадейно чу гласа на контесата.
— Ах, Максим, отивате ли си? — каза тя и в гласа й звучеше лек укор и досада.
Контесата не обърна никакво внимание на двуколката. Растиняк изведнъж се обърна и видя контесата, кокетно облечена в пеньоар от бял кашмир с розови панделки, с небрежна прическа, каквато носят сутрин всички парижанки; тя благоухаеше, навярно се беше къпала, и нейната, тъй да се изразим, смекчена красота изглеждаше още по-сластна; очите й бяха влажни. Очите на младите хора виждат всичко; мислите им се опиват от излъчванията на жената, както растението поема от въздуха веществата, които са му необходими; и Йожен почувства веднага разцъфналата свежест в ръцете на тази жена, без да има нужда да ги докосва.
Той виждаше през кашмира розовите отсенки на гърдите й, които леко разтвореният пеньоар понякога оголваше, и впиваше погледа си в тях. Контесата нямаше нужда от корсет; коланът й достатъчно подчертаваше стройната й талия, шията й призоваваше към любов, обутите в чехли крака бяха пленителни. Едва когато Максим улови ръката й, за да я целуне, Йожен забеляза Максим, а контесата забеляза Йожен.
— А, вие ли сте, господин Растиняк, много ми е приятно, че ви виждам! — каза тя с тон, който съобразителните хора веднага разбират.
Максим поглеждаше ту контесата, ту Йожен достатъчно многозначително, за да накара неканения гост да се махне.
— Надявам се, мила моя, че ще изгониш това хлапе!
Тъкмо тези думи можеха да се прочетат ясно и точно в погледите на дръзкия и надменен младеж, когото Анастази бе нарекла Максим и чието лице тя поглеждаше с оная покорна готовност, която издава всички тайни на една жена, без тя да подозира това. Растиняк изпита силна омраза към този младеж. Най-напред хубавата руса и добре причесана коса на Максим му показа колко отвратителна е неговата; после ботушите на Максим бяха елегантни и чисти, докато неговите, макар че беше вървял много внимателно, бяха малко изкаляни; и накрая Максим беше облечен в редингот, който изящно пристягаше талията му и го оприличаваше на хубава жена, докато Йожен в два часа и половина през деня беше облечен в черен фрак. Съобразителното дете на Шарант веднага почувства предимството, което придаваше облеклото на това стройно, високо конте с бистър поглед и бледо лице, един от ония хора, които могат да разорят сираци. Без да почака отговора на Йожен, госпожа дьо Ресто прелетя сякаш с криле в другия салон, като остави полите на пеньоара си да се свиват и отпускат като криле на пеперуда. След нея тръгна и Максим. Вбесен, Йожен тръгна след Максим и контесата. И така и тримата се намериха в големия салон срещу камината. Студентът знаеше много добре, че ще притеснява омразния Максим, но с опасност да огорчи госпожа дьо Ресто, реши да му пречи. И когато си спомни, че видя този младеж на бала у госпожа дьо Босеан, веднага се досети какъв беше този Максим за госпожа дьо Ресто; и с онази юношеска дързост, с която се вършат големи глупости или се постигат големи успехи, си каза: