Той се изкачи със замряло сърце на терасата. Стъклената врата се отвори при появяването му; той видя слугите, застанали мирно като магарета, когато ги чешат. Празненството, на което бе присъствал, се състоя в един от големите приемни салони в долния етаж в дома Босеан. Тъй като не успя да посети братовчедка си между поканата и бала, той не бе влизал още в стаите на госпожа дьо Босеан; прочее сега за пръв път щеше да види чудесата на личната изисканост, по която може да се съди за душата и нравите на една знатна дама. Това изучаване беше още по-любопитно, защото можеше да го сравнява със салона на госпожа дьо Ресто. Виконтесата приемаше в четири часа. Тя не би приела братовчед си пет минути по-рано. Йожен, който нямаше представа за различните парижки етикеции, бе поведен по една широка, отрупана с бели цветя стълба с позлатени перила и с червен килим към госпожа дьо Босеан, чиято устна биография той не знаеше, тъй като тя беше една от ония променливи истории, които се разказват всяка вечер от ухо на ухо из парижките салони. От три години виконтесата беше свързана с един от най-известните и най-богатите португалски благородници, маркиз д’Ажуда-Пинто. Това бяха невинни връзки, които са така приятни за свързаните по този начин хора, че те не могат да понасят никакво трето лице. Затова виконт дьо Босеан лично бе дал на обществото пример, като, ще не ще, се отнасяше с уважение към този морганически съюз. Тези, които в първите дни на това приятелство идеха да посетят виконтесата в два часа, намираха при нея маркиз д’Ажуда Пинто. Госпожа Босеан не можеше да затвори вратите на дома си, тъй като това щеше да е много неприлично, но приемаше толкова студено гостите си, гледаше така усърдно корниза на салона си, че всеки разбираше колко й досажда. Когато в Париж се разчу, че не е удобно да се ходи у госпожа дьо Босеан между два и четири часа, тя се видя напълно усамотена. В театър „Бу-фон“ или в операта тя ходеше винаги с господин дьо Босеан и с господин д’Ажуда-Пинто. Но като човек, който познава живота, господин дьо Босеан винаги оставяше жена си и португалеца сами, след като ги настанеше в ложата си. Господин д’Ажуда-Пинто се готвеше да се жени. Той искаше да вземе за жена дъщерята на Рошфид. Само едно лице от висшето общество не знаеше още за този брак и това лице беше госпожа дьо Босеан. Някои от нейните приятелки й бяха загатвали за това, но тя се смееше, като смяташе, че приятелките й искат да смутят от завист щастието й. А между това бракът щеше да се оповести. Макар че хубавият португалец бе дошъл да съобщи на виконтесата за този брак, той още не беше посмял да й спомене за измяната. Защо? Навярно е много трудно да се постави на една жена такъв ултиматум. Има мъже, за които е по-лесно да застанат на двубой срещу шпагата на друг мъж, готов да я забие в сърцето им, отколкото пред една жена, която в продължение на два часа излива страданията си, прави се на примряла и иска лекарства за успокояване. В този миг господин дьо Пинто стоеше като на тръни и искаше да си върви, като си казваше, че госпожа дьо Босеан ще научи новината, че ще й пише, че много по-удобно щеше да бъде, ако извърши това любовно убийство с писмо, отколкото лично, със собствения си глас. Когато лакеят на виконтесата съобщи, че е дошъл господин дьо Растиняк, маркиз д’Ажуда-Пинто трепна от радост. Трябва да знаете, че любещата жена е много по-изобретателна в създаване на съмнения, отколкото в разнообразяване на удоволствията. Когато се готвят да я напуснат, тя отгатва по-бързо смисъла на едно движение, отколкото конят на Вергилий подушва далечната миризма, която му обещава любов. Бъдете уверени, че госпожа дьо Босеан долови това неволно, леко, непосредствено, но страшно трепване. Йожен не знаеше, че никога човек не бива да се представя на когото и да било в Париж, преди да поиска от приятелите на този дом да му разкажат за живота на мъжа, на жената и на децата, за да не направи някоя от ония простащини, за които в Полша казват много живописно: „Впрегнете пет вола в колата си“ — за да ви измъкнат, разбира се, от калта, в която сте затънали. Във Франция такива неудобни случаи нямат име, защото несъмнено се предполага, че са невъзможни поради голямата гласност, която се дава на злословието. След като затъна дълбоко в калта у госпожа дьо Ресто, която не му даде дори време „да впрегне петте вола в колата си“, само Йожен беше способен да почне отново воловарския занаят, като се яви у госпожа дьо Босеан. Но ако притесни ужасно госпожа дьо Ресто и господин дьо Траи, тук, напротив, избави от затруднение господин д’Ажуда.
— Сбогом — каза португалецът, като се забърза към вратата, когато Йожен влизаше в малкия кокетен в сиво и розово салон, където разкошът сякаш беше само изящество.