— Значи, видяхте дъщеря ми? — запита развълнувано дядо Горио.
Старецът го изтръгна от унесеността му. Йожен взе ръката му и като го погледна някак разнежено, отговори:
— Вие сте добър и достоен човек. Друг път ще говорим за дъщерите ви.
И като не искаше да слуша повече дядо Горио, той стана, прибра се в стаята си и написа на майка си следното писмо:
„Мила мамо, виж дали няма някоя трета гърда за мене. Имам условия да забогатея бърже. Необходими ми са хиляда и двеста франка, и то на всяка цена. Не казвай нищо на татко, той може да се възпротиви, а ако не намеря тези пари, ще изпадна в отчаяние, което може да докара до самоубийство. Ще ти обясня причините, когато се видим, защото би трябвало да изпиша томове, за да разбереш положението, в което се намирам. Не съм се проиграл, мила мамо, нямам дългове; но ако държиш да запазиш живота, който си ми дала, трябва да ми намериш тази сума. Трябва да ти кажа, че посещавам често госпожа дьо Босеан, която ме взе под своя закрила. Трябва да ходя в обществото, а нямам су да си купя нови ръкавици. Мога да ям само хляб, да пия само вода, ще гладувам, ако се наложи, но не мога без сечивата, с които се копае лозето в тоя край. Трябва или да си пробия път, или да остана в калта… Зная, че сте възложили всичките си надежди на мене и искам да ги оправдая колкото се може по-скоро. Мила моя мамо, продай някои от старите си накити, скоро ще ти купя други. Зная много добре положението на семейството ни и ще съумея да оценя тия жертви, ти трябва обаче да разбереш, че не искам да ги правиш напразно, в противен случай щях да бъда чудовище. Приеми молбата ми като вик на крещяща необходимост. Цялото ни бъдеще зависи от тази помощ, с която трябва да започна борбата, тъй като парижкият живот е вечна борба. Ако е необходимо, за да попълниш сумата, да се продадат дантелите на леля, кажи й, че ще й изпратя други, по-хубави.“
После той писа и на двете си сестри поотделно, като им искаше да му изпратят спестяванията си и за да им ги измъкне, без да казват на домашните за жертвата, която навярно с радост ще направят за него, възбуди тяхната чувствителност, като удари струните на честта, които са така изпънати и звучат така силно в младите сърца. Но като написа тези писма, той почувства неволна уплаха; сърцето му затуптя, цял затрепера. Този млад честолюбец познаваше неопетненото благородство на тия погребани в усамотение души, той знаеше колко мъки ще причини на двете си сестри и същевременно каква радост ще им достави, с какво удоволствие ще си шепнат тайно в някое кътче на градината за своя обичен брат. И той ги видя ясно в съзнанието си как броят скришом малкото си съкровище, видя ги със свойствената за девойките изобретателност да измислят начини, за да му изпратят тия пари тайно, като за пръв път прибягват до лъжа в името на тази великодушна постъпка.
„Сестринското сърце — каза си той — е брилянт от чистота, бездна от нежност.“
Беше го срам, че им писа. Колко горещи щяха да бъдат молитвите им, колко чист щеше да бъде душевният им порив към небето! С каква наслада щяха те да се пожертват! Каква скръб ще изпита майка му, ако не може да изпрати цялата сума! Всичките тия прекрасни чувства, тия ужасни жертви ще му послужат като стълба, за да стигне до Делфина дьо Нюсенжен. От очите му капнаха няколко сълзи, последни зърна тамян, хвърлени в свещения олтар на семейството. Той започна да се разхожда развълнуван из стаята, обзет от отчаяние. Дядо Горио, като го видя в такова състояние през открехнатата врата, влезе при него и му каза:
— Какво ви е, господине?
— Ах, добри ми съседе, аз съм още син и брат, както вие сте баща. Имате право да треперите за контеса Анастази; тя е попаднала на някакъв Максим дьо Траи, който ще я погуби.
Дядо Горио измърмори няколко думи, които Йожен не разбра, и си излезе. На другия ден Растиняк отиде да пусне писмата си в пощата. Той се колеба до последния миг, но ги хвърли в кутията, като си каза: „Ще сполуча!“ Дума на картоиграч, на велик пълководец, съдбоносна дума, която повече погубва, а не спасява.
След няколко дни Йожен отиде у госпожа дьо Ресто, но не го приеха. Ходи още три пъти, но и трите пъти намери вратата затворена, макар и да отиваше в часове, когато знаеше, че конт дьо Траи го няма там. Виконтесата излезе права. Студентът престана да учи. Отиваше на лекции само за проверката и след като удостовереше присъствието си, офейкваше. Започна да мисли, както мислят повечето студенти. Ще чета, когато наближат изпитите; реши да запише едновременно лекциите за втора и трета година, а после да се стегне и да научи правото наведнъж в последния час. Така му оставаха цели петнадесет месеца свободно време да плува из парижкия океан, да гони жени или да лови богатство. През тази седмица той се видя два пъти с госпожа дьо Босеан, у която отиваше само след като излезеше колата на маркиз д’Ажуда. Още за няколко дни тази именита жена, най-поетичната личност в предградието „Сен Жермен“, остана победителка и успя да осуети временно брака на госпожица дьо Рошфид с маркиз д’Ажуда-Пинто. Но тези последни дни, които страхът да не изгуби щастието си направи най-пламенни от всички, ускориха развръзката. Маркиз д’Ажуда, в съгласие с Рошфидови, погледна на това спречкване и на помиряването като на щастливо обстоятелство. Те се надяваха, че госпожа дьо Босеан ще свикне с мисълта за този брак и най-после ще пожертва сутрешните си приеми за едно предопределено в живота на хората бъдеще. И тъй, въпреки най-светите обещания, които повтаряше всеки ден, господин д’Ажу-да разиграваше комедия, а на виконтесата й правеше удоволствие да бъде лъгана. „Вместо да се хвърли благородно през прозореца, тя се търкаля по стълбите“ — казваше дукеса дьо Ланже, най-добрата й приятелка. Но тези последни светлини мъждукаха достатъчно дълго, за да може виконтесата да остане в Париж и да помогне на своя братовчед, към когото изпитваше суеверна привързаност. Йожен се прояви като много предан и отзивчив при положение, в което жените не виждат в ничий поглед съчувствие и утеха. Ако някой мъж им шепне тогава нежни думи, прави го със сметка.