Ето какво пишеше майка му:
„Мило мое дете, изпращам ти това, което ми поиска. Употреби честно тези пари; втори път не бих могла да ти пратя такава голяма сума дори ако трябва да спася живота ти, без да кажа това на баща ти, защото с това би се нарушило семейното ни разбирателство. За да я набавим, ще трябва да заложим имението. Не мога да съдя какви са намеренията ти, тъй като не са ми известни, но какви могат да бъдат, щом се боиш да ми ги съобщиш? За такова обяснение няма нужда от томове; за нас, майките, е достатъчно само една дума и тази дума би ме избавила от тревогите на неизвестността. Не мога да скрия болезненото впечатление, което ми направи писмото ти. Драги синко, какво чувство те принуди да всееш в сърцето ми такъв страх? Навярно много си страдал, когато си ми писал, защото и аз страдах много, като четях писмото ти. Какъв ли път си избрал? Да не би животът и щастието ти да зависят от това — да се показваш такъв, какъвто не си, да се движиш в един свят, в който не ще можеш да се явиш, без да харчиш много пари и без да губиш скъпоценното за твоето следване време? Добри ми Йожен, повярвай сърцето на майка си, кривите пътища не водят към нищо добро. Търпение и покорност пред съдбата трябва да бъдат добродетелите на младежите, които се намират в твоето положение. Не те упреквам, не искам да прибавя никакво огорчение към нашия дар. Думите ми са думи на майка, която е толкова доверчива, колкото и предвидлива. Ако ти знаеш какви са задълженията ти, аз зная колко е чисто сърцето ти и колко прекрасни са намеренията ти. Затова ти казвам смело: върви, обични синко, върви напред! Треперя, защото съм майка, но всяка твоя стъпка ще бъде нежно придружавана от нашите молитви и от благословиите ни. Бъди разумен, дете мое. Трябва да си мъдър като мъж, от когото зависи съдбата на пет мили за тебе лица. Да, всичките ни надежди са в тебе, твоето щастие е и наше щастие. Ние всички молим Бога да ти помага в начинанията ти. Леля ти Марсияк в случая прояви нечувана доброта: тя дори разбра какво искаш да кажеш с израза за ръкавиците си. «Имам слабост към първородния» — казваше тя засмяна. Обичай от сърце леля си, Йожен. Ще ти кажа какво направи тя за тебе, но след като успееш; иначе парите й ще изгорят пръстите ти. Вие, деца, не знаете какво значи човек да пожертва спомените си! Но какво ли не бихме пожертвали за вас? Тя ме натовари да ти кажа, че те целува по челото и с тази целувка иска да ти даде сили да бъдеш често щастлив. Тази добра, прекрасна жена щеше да ти пише, ако пръстите й не бяха схванати. Баща ти е добре. Жетвата от 1819 година надмина очакванията ни. Сбогом, мило дете; не ти споменавам нищо за сестрите ти — Лора ти пише. На нея оставям удоволствието да побъбри за дребните случки в семейството. Дай Боже да успееш! О, да, успей, Йожен, ти ми нанесе жестока болка, която не бих могла да понеса втори път. Разбрах какво значи да бъдеш беден, а да желаеш богатство, за да го дадеш на сина си. Хайде сбогом. Пиши ни и приеми целувката, която ти изпраща
Като прочете писмото, Йожен плачеше; той мислеше за дядо Горио, който мачкаше позлатените си съдове, за да ги, продаде и да изплати с парите полицата на дъщеря си.
„Майка ти е смачкала скъпоценностите си! — казваше си той. — А и леля ти навярно е плакала, като е продавала някои от своите реликви? С какво право би проклинал тогава Анастази? Ти направи за егоистичното си бъдеще същото, което тя направи за своя любовник? Кой е по-добър от двама ви — тя или ти?“
Студентът почувства, че непоносим огън изгаря гърдите му. Искаше да се откаже от света, да се откаже от парите. Почувства ония благородни и прекрасни тайни угризения на съвестта, които хората рядко оценяват както трябва, когато съдят ближните си, и които често карат небесните ангели да опрощават осъдения от земните правници престъпник. Растиняк отвори: писмото на сестра си и от нейните невинно-прелестни изрази му олекна на сърцето.
„Скъпи братко, писмото ти дойде тъкмо навреме. Аз и Агата искахме да изхарчим парите си за толкова различни работи, че не знаехме на какво да се спрем. Ти направи като слугата на испанския крал, когато съборил всички часовници на господаря си, т.е. направи да се споразумеем. Наистина ние постоянно спорехме кое от желанията си да предпочетем, а не се сещахме, драги ми Йожен, да употребим парите си така, че да се изпълнят всичките ни желания. Агата подскочи от радост. С една дума, през целия ден и двете бяхме като луди, до такава степен (както се изразява леля), че мама няколко пъти ни каза строго: «Какво става с вас, госпожици?» Ако ни се беше поскарала, мисля, че щяхме да бъдем по-доволни. Жената навярно изпитва голяма наслада, когато страда за този, когото обича! Само аз бях замислена и тъжна сред радостта си. Положително ще стана лоша жена, защото съм голяма разсипница. Купила си бях два колана и едно шило, за да пробивам дупка в корсетите си — глупости! — тъй че имах по-малко пари от дебелата Агата, която е пестелива и събира парите си като някоя сврака. Тя имаше двеста франка! А аз, мили братко, имам само петдесет екю. Много съм наказана, идеше ми да хвърля колана в кладенеца, защото винаги ще ми бъде мъчно, когато го нося. Аз те ограбих. Агата беше прелестна. Каза ми: «Да изпратим тия триста и петдесет франка от нас двете.» Но не мога да се стърпя да не ти разкажа всичко така, както стана. Знаеш ли как постъпихме, за да изпълним нарежданията ти? Взехме прословутите си пари, излязохме на разходка и двете и като стигнахме шосето, изтичахме в Рюфек, където предадохме чисто и просто парите на господин Грембер, който държи кантората на Кралските пощенски съобщения. На връщане бяхме леки като лястовички. «Щастието ли ни прави толкова леки?» — запита Агата. Казахме си куп неща, господин парижанино, които няма да ви повторя — говорихме много за вас. О, мили братко, ние те обичаме много, ето всичко, с две думи. Що се отнася до тайната, според леля такива потайници като нас ги бива за всичко, дори и да мълчат. Мама и леля отидоха тайно в Ангулем; и двете не казаха нищо за важната цел на пътуването си, което стана след дълги съвещания, от които ние бяхме отстранени, както и господин баронът. Велики начинания изпълват умовете в държавата Растиняк. Муселинената рокля с ажурени цветчета, която бродират инфантите за нейно величество кралицата, напредва в най-дълбока тайна. Остава да се дошият само две ивици. Реши се да не се издига стена откъм Вертьой, там ще има плет. Бедният народ ще изгуби няколко овощни дръвчета и плодове, но ще има хубав изглед за чужденците. Ако предполагаемият наследник има нужда от носни кърпи, трябва да знае, че кралицата, вдовица на Марси-як, като тършува в своите съкровищници и сандъци, известни под името Херкулан и Помпей, откри парче хубаво холандско платно, което бе забравила; принцесите Агата и Лора оставят на нейно разположение конците, иглите и ръцете си, винаги малко множко червени. Двамата млади принцове дон Анри и дон Габриел са запазили пагубния си навик да се тъпчат с рачел, да ядосват сестрите си, не искат нищо да учат, а измъкват птички от гнездата им, вдигат шум и режат, въпреки държавните закони, клонки от върба, за да си правят тояжки. Папският нунций, грубо наричан енорийски свещеник, ги заплашва с отлъчване от църквата, ако продължават да занемаряват светите канони на граматиката и се занимават с плюскала от бъзови стебла. Прощавай, драги братко, в никое друго писмо не е имало толкова благопожелания за твоето щастие, нито толкова задоволена обич. Прочее ще има да ни разказваш много неща, като си дойдеш! На мене ще кажеш всичко, защото съм по-голяма. Леля ни даде да разберем, че си имал успехи в обществото.