Говори се за някаква дама, а останалото се премълчава…
Разбира се, пред нас. Кажи ни, Йожен, ако искаш, ние можем да минем без носни кърпи и ще ти ушием ризи. Отговори ми веднага по този въпрос. Ако ти трябват бързо хубави, добре ушити ризи, ще трябва да залегнем веднага; ако в Париж има някакви нови кройки, които ние не знаем, изпрати ни модел, особено за ръкавелите. Прощавай, прощавай. Целувам те по челото от лявата страна по сляпото око, което е само мое. Другата страница оставям на Агата, която ми обеща да не прочете нито думичка от това, което ти пиша. Но за да съм по-сигурна, ще стоя до нея, докато ти пише. Сестра ти, която те обича.
„О, да — каза си Растиняк, — трябва да забогатея на всяка цена! Такава преданост не може да се изплати със съкровища. Бих желал да им занеса всичкото щастие на земята! Хиляда петстотин и петдесет франка! — каза си той след кратко мълчание. — Всяка монета трябва да свърши работа. Лора има право. Дявол да го вземе, всичките ми ризи са от грубо платно! За щастието на другиго една девойка става хитра като крадец. Невинна за себе си и предвидлива за мене, тя прилича на небесен ангел, който опрощава земните грехове, без да ги разбира.“
Светът му принадлежеше! Той беше вече повикал, разпитал и покорил своя шивач. Като видя господин дьо Траи, Растиняк разбра какво влияние имат шивачите върху живота на младежите. Уви! Няма среда между тези две крайности: шивачът със своята работа е или смъртен враг, или приятел. В лицето на своя шивач Йожен намери човек, който бе разбрал бащинската роля на професията си и който се смяташе за звено между настоящето и бъдещето на младите хора. Затова признателният Растиняк създаде богатство на този човек с един от ония духовити изрази, с които по-късно се прослави.