— Видях у него — каза той — два панталона, които станаха причина да се сключат бракове с по двадесет хиляди ливри годишна рента.
Хиляда и петстотин франка и фракове, колкото си иска! В този миг клетият южняк не се съмняваше вече в нищо и слезе на закуската с такъв тайнствен вид, какъвто има всеки младеж, който притежава известна сума пари. Щом в джоба на някой студент се намерят пари, у него се издига някакъв фантастичен стълб, на който той се обляга. Той пристъпва по-самоуверено, чувства в себе си някаква опорна точка на действията си, погледът му е смел, открит, движенията пъргави; предния ден, плах и смирен, той би се оставил да го бият; на следния ден е готов да удари министър-председателя. С него стават небивали чудеса: всичко иска, всичко може, желанията му са безогледни, той е весел, великодушен, необуздан. С една дума, доскоро безкрилата птица е разперила крила. Студентът без пари захапва късче удоволствие като куче, което с хиляди опасности е докопало някоя кост, схрусква я, изсмуква мозъка и продължава да тича; но момъкът, който подрънква няколко бегли златни монети, временни гостенки в неговия джоб, вкусва насладите си, удължава ги, намира удоволствие в тях, лети в облаците, не знае вече какво значи думата бедност. Цял Париж е негов. Възраст, в която всичко блести, всичко искри и пламти! Възраст на буйната сила, която никой не използва, нито мъжът, нито жената! Възраст на дългове и силен страх, които увеличават всички наслади! Който не знае левия бряг на река Сена между улиците Сен Жак и Сен Пер, не познава никак човешкия живот.
„Ах, да знаеха парижанките — казваше си Растиняк, като ядеше лакомо печените круши по два лиарда едната, които му поднесе госпожа Воке, — тука щяха да дойдат за любов.“
В този миг в столовата се яви един от пощенските раздавачи, след като позвъни на решетестата врата. Той потърси господин Йожен дьо Растиняк, подаде му две торбички и една тетрадка да се подпише. Пронизителният поглед на Вотрен шибна Растиняк като бич.
— Ще има с какво да заплатите уроците си по фехтовка и стрелба — каза той.
— Галионите пристигнаха — каза госпожа Воке, като погледна торбичките.
Госпожица Мишоно се боеше да погледне към парите, за да не издаде алчността си.
— Имате добра майка — каза госпожа Кутюр.
— Майка му е добра — повтори Поаре.
— Да, майка му добре се е обрала — обади се Вотрен. — Сега ще можете да вършите своите лекомислия, да се движите във висшето общество, да гоните зестри и да танцувате с контеси, които имат цветчета от праскови на главата. Но послушайте ме, млади човече, упражнявайте се в стрелба.
Вотрен сякаш се прицели в някакъв противник. Растиняк поиска да даде бакшиш на раздавача, но не намери нищо в джобовете си. Вотрен бръкна и му хвърли десет су.
— Сега сте кредитоспособен — каза той, като погледна студента.
Растиняк бе принуден да му благодари, макар че не можеше да понася тоя човек след горчивите думи, които си бяха разменили, когато се бе върнал от госпожа дьо Босеан. През тия осем дни Йожен и Вотрен не си говореха, а взаимно се наблюдаваха. Студентът сам не знаеше защо. Без съмнение мислите се излъчват право пропорционално на силата, с която са се породили, и падат там, където ги изпраща мозъкът според математическия закон, приличен на закона, който управлява снарядите, когато излитат от мортирата. Действието на тези мисли е различно. Има нежни натури, в които мислите се загнездват й ги разяждат, но има и здраво въоръжени натури с обковани с бронз черепи, върху които чуждите мисли се сплескват и падат като куршуми пред стена; има също тъй слаби, мекушави натури, в които чуждите мисли умират така, както гранатите падат в меката пръст на окопите, без да избухнат. Растиняк беше една от ония пълни с барут глави, които избухват и при най-малката искра. Той беше много буен и млад и не можеше да остане безчувствен към чуждите мисли, да не се зарази от чувствата, в които толкова странни явления ни поразяват, без да знаем това. Духовният му поглед беше остър като рисовите му очи. Всяко от тези негови двойствени чувства имаше онази тайнствена далновидност, онази гъвкавост, която ни възхищава у необикновените хора, у ловките бойци с шпаги, които умеят да налучкват всички уязвими места на всяка броня. През последния месец у Йожен се бяха развили колкото качества, толкова и недостатъци. Тия недостатъци бяха породени от света и от нарастващите му желания. Едно от качествата му беше онази южна пламенност, която го караше да върви право срещу трудностите, за да ги преодолее, и не позволяваше на човек, роден отвъд Лоара, да стои в каквато и да било неизвестност, качество, което северняците наричат недостатък: според тях то сложи начало на издигането на Мюра, но стана причина и за неговата смърт. От това трябва да се заключи, че когато южнякът съумее да съчетае хитростта на северняка със смелостта на ония, които живеят отвъд Лоара, той става съвършен и неуязвим. Прочее Растиняк не можеше да остане дълго под огъня на батареите на Вотрен, без да знае дали този човек му е приятел или враг. От време на време му се струваше, че този странен човек прозира слабостите му и чете в сърцето му, докато у него всичко бе така добре прикрито, сякаш той беше непроницаем и загадъчен като сфинкс, който знае и вижда всичко, но не казва нищо. Като усети джоба, си пълен, Йожен се разбунтува.