— Госпожата е в стаята си — му каза Тереза и той трепна.
Завари Делфина простряна на канапенцето си край камината, свежа, отпочинала. Като я гледаше така излегната върху вълните на муселина, той не можеше да не я сравни с ония хубави индийски растения, чийто плод е в самия цвят.
— Ето ви и вас — каза тя развълнувана.
— Познайте какво ви нося! — каза Йожен, като седна до нея и улови ръката й, за да я целуне.
Като прочете поканата, госпожа дьо Нюсенжен радостно трепна. Тя обърна към Йожен влажните си очи и обгърна с ръцете си шията му, за да го привлече към себе си в пристъп на суетно задоволство.
— И вие ли (ти — прошепна тя на ухото му, — но Тереза е в тоалетната ми стая, да бъдем предпазливи), вие ли сте този, комуто дължа това щастие? Да, мога да нарека това щастие. А щом е спечелено чрез вас, не е ли нещо повече от тържество на самолюбието? Никой не искаше да ме представи в това общество. В този миг вие навярно ме намирате дребнава, празна, лекомислена като парижанка, но знайте, приятелю мой, че съм готова да пожертвам всичко за вас и че ако сега по-страстно от всякога желая да живея в предградието „Сен Жермен“, то е, защото вие ще бъдете там.
— Не мислите ли — каза Йожен, — че госпожа Босеан сякаш иска да ми каже, че не се надява да види на бала си господин дьо Нюсенжен?
— Разбира се — каза баронесата, като подаде на Йожен писмото. — Тези дами са рядко дръзки. Но няма значение, аз ще отида. Сестра ми ще бъде там; зная, че си шие великолепен тоалет. Йожен — продължи тя тихо, — тя отива там, за да разсее някакви ужасни подозрения. Вие не знаете какви слухове се носят за нея! Нюсенжен ми каза тази сутрин, че вчера говорили в клуба, без да се стесняват. Боже мой, от какво зависи честта на жените и на семействата. Почувствах се засегната, оскърбена в лицето на нещастната си сестра. Според някои хора господин дьо Траи подписал полици за сто хиляди франка, почти всички просрочени, за което щял да бъде съден! Изпаднала в такова отчаяно положение, сестра ми продала брилянтите си на един евреин, онези хубави брилянти, които навярно сте виждали и които са останали от майката на господин дьо Ресто. С други думи, от два дни се говорело само за това. Сега разбирам защо Анастази си е поръчала рокля от ламе и иска да привлече върху себе си всички погледи у госпожа дьо Босеан, като се яви с всичкия си блясък и с брилянтите си. Но аз не искам да падна по-долу от нея. Тя всякога е гледала да ме унизи, никога не е била добра към мене, а аз съм й правила толкова добрини, винаги съм й давала пари, когато е имала нужда… Но да оставим другите; днес искам да бъда напълно щастлива…