— Тогава той е изменник?
— Да, татко — каза Делфина, като се тръшна на един стол и заплака. — Не исках да ви кажа това, за да не ви наскърбя, че сте ме омъжили за такъв човек! Тайният му живот и съвестта, душата и тялото, всичко в него е порочно! Това е ужасно, мразя го и го презирам. Да, не мога вече да уважавам този подъл Нюсенжен след всичко, което ми каза. Човек, който може да се впуска в такива търговски сметки, за каквито той ми говори, няма никаква съвест и страховете ми произлизат от онова, което прочетох ясно в душата му. Той, моят мъж, чисто и просто ми предложи свобода — нали знаете какво значи това, — ако се съглася в случай на нещастие да бъда оръдие в ръцете му, с една дума, ако се съглася да бъда подставено лице.
— Но нали има закони! Има площад Грев за такива зетьове! — възкликна дядо Горио. — Ако не се намери палач, аз сам ще му отсека главата.
— Не, татко, против него няма закони. Чуйте с две думи какво каза той, като изключим заобикалките, с които си служеше: „Или всичко ще бъде загубено и вие ще останете без пукната пара, ще бъдете разорена, защото не ще мога да избера друг съучастник освен вас, или пък ще ме оставите да изкарам предприятията си на добър край.“ Ясно ли е? Той държи още на мене. Моята женска честност го успокоява: той знае, че ще му оставя неговото състояние и ще се задоволя само със своето. Трябва, да се съглася да вляза в едно безчестно и крадливо съдружие, за да не бъда разорена. Той купува съвестта ми и ми я плаща, като ме оставя да бъда свободна жена на Йожен. „Позволявам ти да прегрешаваш, но ти ме остави да върша престъпления, като разорявам сиромасите!“ Не са ли още доста ясни тези думи? Знаеш ли какво нарича той да правиш сделки? Купува празни места на свое име, после ги дава на подставени лица да строят там къщи. Тия хора се уговарят за постройките на къщите с предприемачи, на които плащат с дългосрочни полици, и срещу малка сума дават разписка на мъжа ми, който става собственик на къщите им, а тия хора се обявяват в несъстоятелност пред излъганите предприемачи. Името на предприятието „Нюсенжен“ е служило за заблуждаване на бедните строители. Разбрах това. Разбрах също така, че за да докаже в случай на нужда, че има големи плащания, Нюсенжен е превел грамадни суми в Амстердам, в Лондон, в Неапол и Виена. Как ще сложим ръка на тях?
Йожен чу как дядо Горио тежко падна на колене, навярно на пода в стаята си.
— Боже мой, какво направих с тебе? Дъщеря ми в ръцете на този мерзавец! Той ще поиска от нея всичко, каквото пожелае. Прощавай, дъще! — извика старецът.
— Да, аз паднах в пропаст и може би и вие сте виновен — каза Делфина. — Ние сме толкова безразсъдни, когато се омъжваме. Не познавам нито живота, нито сделките, нито мъжете, нито нравите! Бащите ни трябва да мислят вместо нас. Мили татко, аз не ви упреквам в нищо, простете ми тези думи. Само аз съм виновна за това. Не, не плачете, татко — каза тя, като целуна баща си по челото.
— И ти не плачи, моя малка Делфина. Дай да изсуша с целувки сълзите на очите ти. Успокой се! Аз ще се впрегна мъжки и ще разплета конците, които твоят мъж е заплел.
Не, оставете на мене тази работа; аз ще съумея да го оправя. Той ме обича и аз ще се възползвам от властта си над него, за да го накарам да вложи в най-скоро време на мое име някои капитали в имоти. Може би ще го убедя да купи на мое име имението „Нюсенжен“ в Елзас, той държи на него. Елате само утре да проверите книгите и сделките му. Господин Дервил не разбира нищо от търговия… Или не, не идвайте утре. Не искам да се тревожа. Балът на госпожа дьо Босеан е в други ден, искам да се пазя, да бъда хубава, освежена, та моят мил Йожен да се гордее с мене!… Хайде да видим стаята му.
В това време една кола спря на улица „Ньов Сент Женевиев“ и след малко по стълбите се чу гласът на госпожа дьо Ресто, която питаше Силвия:
— Баща ми вкъщи ли си е?
Това щастливо обстоятелство спаси Йожен, който вече мислеше да си легне и да се престори, че спи.
— Ах, татко, говорил ли ви е някой нещо за Анастази? — попита Делфина, като позна гласа на сестра си. — Както изглежда и в нейното семейство стават доста странни неща.
— Какво? — каза дядо Горио. — Значи, краят ми е настъпил. Бедната ми глава не ще понесе две нещастия.
— Добро утро, татко — каза контесата, като влезе. — А, и ти ли си тук, Делфина? Госпожа дьо Ресто сякаш се смути, като видя сестра си.