Дядо Горио

„Той е луд“ — си каза Йожен, като гледаше стареца.

— Хайде, успокойте се, не говорете повече!

Бианшон се върна и Йожен слезе да вечеря. След това и двамата се редуваха през нощта да пазят болния, като единият четеше медицински книги, а другият пишеше писма до майка си и сестра си. Признаците, които се появиха на следния ден у болния, бяха според Бианшон благоприятни, но се налагаха постоянни грижи, на които бяха способни само двамата студенти и в чието изброяване е невъзможно да се изложи свенливата фразеология на епохата. Поставените върху изтощеното тяло на стареца пиявици бяха придружени с лапи, със слагане на краката му в гореща вода и разни други лечебни средства, за които бяха необходими силата и предаността на двамата младежи. Госпожа дьо Ресто не дойде — изпрати човек да вземе хилядата франка.

— Мислех, че ще дойде лично! Но така е по-добре, иначе щеше да се разтревожи — каза бащата и това обстоятелство сякаш го радваше.

В седем часа вечерта Тереза донесе на Растиняк писмо от Делфина.

„Какво правите, приятелю? Едва ме обикнахте и вече ме пренебрегвате! В сърдечните ни разговори вие ми разкрихте прекрасната си душа и вече сте от ония мъже, които остават винаги верни, като виждат колко оттенъци имат чувствата. Както казахте, когато слушахте молитвата на Мойсей: «За едни тя е една и съща нота, а за други е безкраят на музиката!» Не забравяйте, чакам ви довечера да отидем заедно на бала у госпожа дьо Босеан. Тази сутрин бе подписан в двореца договорът на господин д’Ажуда, а нещастната виконтеса е научила това едва в два часа. Цял Париж ще се стече у нея, както народът се трупа на площада Грев, когато гилотинират някого. Не е ли ужасно да отидеш да видиш дали тази жена ще съумее да скрие мъката си, дали ще съумее да умре красиво? Ако бях ходила преди това у нея, приятелю, в никакъв случай нямаше да отида на бала, но навярно тя вече няма да приема и всичките ми усилия ще отидат на вятъра. Моето положение се различава много от положението на другите. От друга страна, аз отивам и зарад вас. Ако след два часа не сте у мене, не зная дали някога ще ви простя това вероломство.“

Растиняк взе перото и отговори така:

„Очаквам лекаря, за да узная дали баща ви ще живее още. Той бере душа. Ще дойда да ви донеса присъдата и се боя, че ще бъде смъртна присъда. Само ще решите дали трябва да отидете на бал. Хиляди целувки.“

Лекарят дойде в осем и половина часа и макар че мнението му не беше благоприятно, не каза, че смъртта ще настъпи скоро. Той каза, че състоянието на болния ту ще се подобрява, ту ще се влошава и от това ще зависи и животът, и разумът на стареца.

— По-добре ще бъде да свърши по-скоро! — беше последната дума на лекаря.

Йожен остави Бианшон да гледа дядо Горио и отиде да занесе на госпожа дьо Нюсенжен тъжната новина, която в още пропитото му със семейни задължения съзнание трябваше да сложи край на всякакви радостни чувства.

— Кажете й да се забавлява добре въпреки всичко! — му извика дядо Горио, който изглеждаше задрямал, но седна в леглото си, когато Растиняк тръгна да излиза.