Но дядо Нистор избягваше всякакви разговори по политиката или поне не влизаше в препирня с никого. Според него само чиновници и кокалановци боравят с политиката и искат да оправят света. Почтените хора гледат своята работа… Но колко са те?
Син му често го закачаше на трапезата:
— Тате, ти коя партия държиш?
— С никоя, синко; когато ми се доще да глождя кокал, ще видя коя е моята партия.
— Но ти се си имаш едно убеждение, не крий де!
— Нямам никакво убеждение — избъбра старецът.
— Как, безцветен? Не е добро… — изсмя се управителят и му наля чаша с вино.
— Няма тепърва да цъфтя, ти ме прати да си гледам мюлка, аз тук ще се поболя.
— Това е невъзможно.
— И майка ти иска да си иде, ти не й даваш да си тъче…
— Ние сме четири души и печелим за вас: починете си на старо време.
Баща му дигна глава отрицателно.
— Тогава да ти намерим някоя работа да се залисваш…
— Каква работа?
— Да те прокарам член на градския съвет например — каза управителят, като помисли малко.
— Каква му е работата?
— Работата?… Няма, повече се почива…
Дядо Нистор се намръщи.
— Умръзна празно да се стои, па и от бога е грях… Ти напролет ни изпроводи в Стара Загора, Никола, скови ни там една къщурка да не стои пуст дворът: аз да си гледам земята, а ти си гледай службата.
Друг път разговорът между сина и стареца ставаше по-жив и ги докарваше до спречкване. Никола беше с характер коравичък, а в изпълнение на служебните обязаности — неотстъпчив. Старецът се сърдеше и косеше, когато му не минеше думата.
Често се обръщаха до него някои граждани за ходатайство пред строгия управител. Дядо Нистор, сърце милостиво, ги изслушваше и обещаваше всичко. Той не смееше никого да върне неутешен и необнадежден. Оттам — много недоразумения със сина му, който едно ходатайство от десет удовлетворяваше.
Еднаж влезе баба Павлевица при стареца, тръшна се да плаче и да разправя, че син й побягнал из войската и го фанали и сега управителят ще го даде да го съдят и тежко ще си пати момчето.
— Омилостиви го, Нисторе, нека прости детето ми и бог да поживи и тебе, и сина ти. Ако съсипят детето ми и аз няма да живея.
И бедната майка хълцаше с глас.
Дядо Нистор я слуша с наведени очи и когато ги дигна, те бяха мокри.
— Бабо Павлевице, не грижи се, момчето ти ще го опростим, глупаво е… Хай иди си сбогом и за момчето се не бой.
Бабичката излезе с благословии и с измокрени бузи.
Дядо Нистор мина при сина си.
— Никола, дохожда при мене баба Павлевица.
— За сина си ли? — попита троснато управителят.
— Плаче горката, разкъса ми се сърцето…
Широкото мургаво лице на управителя се набърчи.
— Моли се за сина си? Той е дезертьор и трябва строго да се накаже за пример на другите солдати — отговори той сурово и пак затопи перото си да пише.
— Аз ще те моля, Никола, да го опростиш и да го не даваш в съд… Язък е за младежа, па и баба Павлевица може да умре от жалост, да й не берем греха. Отпусни го, Никола.
— Аз съм длъжен да го предам на военното началство — възрази решително управителят, като желаеше да прекрати разговора.
— А аз ти казвам, че си длъжен да го пуснеш, защото аз се обрекох на майка му, че ще го измоля — изговори дядо Нистор разгорещено.
— Ти мигар пак обеща?
— Как, да изгоня жената ли?
— Тебе ли да слушам, тате, или длъжността си?
— Разбира се, баща си! — отговори дядо Нистор развълнуван.
Управителят въздъхна и удари двете си ръце по масата. Баща му го гледаше вторачено и чакаше.
— Тате, не се меси в работите ми — каза той тихичко и почти умолително.
— Ами аз за какви сприи съм тука? Когато паля пред светеца свещ, зная, че той ще занесе молбата ми на бога… Така и тая жена… Чувай, синко, ти отпусни детето.
— Но ти как обещаваш на хората, преди да ме питаш мога ли да удовлетворя желанието им?… Ти туряш и себе си, и мене в мъчно положение. Ако го отпусна, аз мога да попадна под съд. Законът е строг.
— Законът е строг и мек, както вие го направите… На всяко нещо се намира клупа. А сега, за мой хатър направи добро. Бъди милостив и бог да е милостив за тебе.
Никола се замисли… Баща му се поуспокои: той видя, като че Никола омеква.
— Не! Аз ще предам солдатина на началството му! — отсече решително управителят и стана.