— Откога в тая дупка има келнери, а?
— Добър вечер — поздрави ги учтиво Тийтайм и остави подноса на масата.
Зяпнаха го онемели, а той им се усмихна приятелски. После грамадната длан на Мъхнатко плесна по масата.
— Ще ни се промъкваш, дребосък такъв… — започна заплашително.
В техния занаят хората обикновено се сдобиваха с качество, близко до ясновидството. Средния Дейв и Котака небрежно поизместиха столовете си настрани.
— Здрасти и на теб! — жизнерадостно изрече Тийтайм.
Нещо блесна и един нож се заби между палеца и показалеца на Мъхнатко, който се вторачи уплашено във все още непокътнатата си ръка.
— Казвам се Тийтайм, а ти кой си?
— Ами… Мъхнатко.
— Интересно име. И защо те наричат така?
Средния Дейв сгуши глава в раменете си, а Мъхнатко се вторачи в лицето на убиеца. Стъкленото око беше просто топче от леко просветваща сивота. Другото приличаше на точица в бяло море. Единственият допир на Мъхнатко с интелекта се състоеше в обирането и пребиването му, но внезапно пробудилият се инстинкт за самосъхранение го прикова към стола.
— Щото не се бръсна — смънка той.
— Господине, острите неща го дразнят — подсказа Котака.
— Мъхнатко, а ти много приятели ли имаш?
— Ъхъ, намират се, колкото да не е без хич…
С внезапно, стряскащо движение Тийтайм се извъртя, докопа стол, премести го до масата и се настани. Трима от тях вече бяха стиснали дръжките на мечовете си.
— Аз пък нямам — обясни убиецът, сякаш се извиняваше. — Май не знам как да се сприятелявам. Но от друга страна… Струва ми се, че нямам и нито един враг. Приятно е, нали?
С искрящия, припукващ и диво въртящ се фойерверк на ума си Тийтайм размишляваше за безсмъртието.
Безспорно беше луд, но не и глупак. В Гилдията на убийците имаше множество портрети и бюстове… не на нейни членове, а на прочути техни обекти, всеки придружен със скромна бронзова табела, например: „Напуснал този скръбен свят на 3 груни в Годината на сгърчената въшка със съдействието на достопочтения К. У. Добсън (Клан на усойницата).“ В много образователни институции с традиции има мемориални зали в чест на възпитаниците, отдали живота си за кралството и страната. Гилдията не се отличаваше от тях, само че възникваше въпросът, чий живот е бил отдаден.
И всеки от младоците в тази професия искаше да се запише някъде по стените. Това си беше безсмъртие…
Мъжете около масата го наблюдаваха. Трудно беше да се налучка за какво си мисли Банджо и дали мисли в момента, но останалите явно беснееха: „Нахакано дребно копеленце като всички убийци. Ще ми се прави на всезнайко! Мога да го смачкам с два пръста. Ама… Чувал съм разни истории. Пък и от очите му тръпки ме побиват…“
— Казвай за далаверката — подкани го Мрежестия.
— Ние не се занимаваме с далаверки — уточни Тийтайм. — Ние изпълняваме поръчки и извършваме услуги. А тази услуга ще ви донесе по десет хиляди долара на човек.
— Доста повечко, отколкото дават ония от Гилдията на крадците — отбеляза Средния Дейв.
— Никога не са ми били симпатични — отвърна Тийтайм, без да го погледне.
— Че защо?
— Твърде много въпроси задават.
— Ние за нищо не питаме — побърза да се намеси Мрежестия.
— Значи ще си допаднем — усмихна се убиецът. — Поръчайте си по още едно питие, докато чакаме и другите от нашия малък сплотен екип.
Мрежестия забеляза как устните на Средния Дейв се готвят да избълват: „Кои…“ Срита го под масата.
Вратата се открехна. Вътре не влезе, а се вмъкна невзрачна фигура и ги изгледа над вдигнатата си яка.
— Ей, ама тоя е магьосник — промърмори Мъхнатко.
Фигурата си придърпа стол.
— Не съм! И тук нямам име!
— Ясно, господин Безименен — подсмихва се Средния Дейв. — Само дето си забравил да си свалиш островърхата шапка. Тоя тука е брат ми Банджо, оня е Мъхнатко, до него е…
Нещастникът се озърна отчаяно към Тийтайм.
— Не исках да идвам!
— Господин Сайдни наистина е магьосник. Поне е студент в Невидимия университет. Само че не му върви напоследък, затова все пак се присъедини към нашето начинание.
— И в к’во толкоз не му върви? — не се сдържа Средния Дейв.
Магьосникът се стараеше да не срещне ничий поглед.
— Прецених неправилно вероятностите.
— Аха, загубил си облог! — досети се Мрежестия.
— Платих си навреме.
— Така е — потвърди Тийтайм, — но има една неприятна подробност — тролът Хризопраз не понася жълтиците, които на другия ден вече са оловни. Нашият приятел има спешна нужда да припечели малко пари, и то на място, където няма да му откъснат ръцете и краката.