Выбрать главу

— Откога в тая дупка има келнери, а?

— Добър вечер — поздрави ги учтиво Тийтайм и остави подноса на масата.

Зяпнаха го онемели, а той им се усмихна приятелски. После грамадната длан на Мъхнатко плесна по масата.

— Ще ни се промъкваш, дребосък такъв… — започна заплашително.

В техния занаят хората обикновено се сдобиваха с качество, близко до ясновидството. Средния Дейв и Котака небрежно поизместиха столовете си настрани.

— Здрасти и на теб! — жизнерадостно изрече Тийтайм.

Нещо блесна и един нож се заби между палеца и показалеца на Мъхнатко, който се вторачи уплашено във все още непокътнатата си ръка.

— Казвам се Тийтайм, а ти кой си?

— Ами… Мъхнатко.

— Интересно име. И защо те наричат така?

Средния Дейв сгуши глава в раменете си, а Мъхнатко се вторачи в лицето на убиеца. Стъкленото око беше просто топче от леко просветваща сивота. Другото приличаше на точица в бяло море. Единственият допир на Мъхнатко с интелекта се състоеше в обирането и пребиването му, но внезапно пробудилият се инстинкт за самосъхранение го прикова към стола.

— Щото не се бръсна — смънка той.

— Господине, острите неща го дразнят — подсказа Котака.

— Мъхнатко, а ти много приятели ли имаш?

— Ъхъ, намират се, колкото да не е без хич…

С внезапно, стряскащо движение Тийтайм се извъртя, докопа стол, премести го до масата и се настани. Трима от тях вече бяха стиснали дръжките на мечовете си.

— Аз пък нямам — обясни убиецът, сякаш се извиняваше. — Май не знам как да се сприятелявам. Но от друга страна… Струва ми се, че нямам и нито един враг. Приятно е, нали?

С искрящия, припукващ и диво въртящ се фойерверк на ума си Тийтайм размишляваше за безсмъртието.

Безспорно беше луд, но не и глупак. В Гилдията на убийците имаше множество портрети и бюстове… не на нейни членове, а на прочути техни обекти, всеки придружен със скромна бронзова табела, например: „Напуснал този скръбен свят на 3 груни в Годината на сгърчената въшка със съдействието на достопочтения К. У. Добсън (Клан на усойницата).“ В много образователни институции с традиции има мемориални зали в чест на възпитаниците, отдали живота си за кралството и страната. Гилдията не се отличаваше от тях, само че възникваше въпросът, чий живот е бил отдаден.

И всеки от младоците в тази професия искаше да се запише някъде по стените. Това си беше безсмъртие…

Мъжете около масата го наблюдаваха. Трудно беше да се налучка за какво си мисли Банджо и дали мисли в момента, но останалите явно беснееха: „Нахакано дребно копеленце като всички убийци. Ще ми се прави на всезнайко! Мога да го смачкам с два пръста. Ама… Чувал съм разни истории. Пък и от очите му тръпки ме побиват…“

— Казвай за далаверката — подкани го Мрежестия.

— Ние не се занимаваме с далаверки — уточни Тийтайм. — Ние изпълняваме поръчки и извършваме услуги. А тази услуга ще ви донесе по десет хиляди долара на човек.

— Доста повечко, отколкото дават ония от Гилдията на крадците — отбеляза Средния Дейв.

— Никога не са ми били симпатични — отвърна Тийтайм, без да го погледне.

— Че защо?

— Твърде много въпроси задават.

— Ние за нищо не питаме — побърза да се намеси Мрежестия.

— Значи ще си допаднем — усмихна се убиецът. — Поръчайте си по още едно питие, докато чакаме и другите от нашия малък сплотен екип.

Мрежестия забеляза как устните на Средния Дейв се готвят да избълват: „Кои…“ Срита го под масата.

Вратата се открехна. Вътре не влезе, а се вмъкна невзрачна фигура и ги изгледа над вдигнатата си яка.

— Ей, ама тоя е магьосник — промърмори Мъхнатко.

Фигурата си придърпа стол.

— Не съм! И тук нямам име!

— Ясно, господин Безименен — подсмихва се Средния Дейв. — Само дето си забравил да си свалиш островърхата шапка. Тоя тука е брат ми Банджо, оня е Мъхнатко, до него е…

Нещастникът се озърна отчаяно към Тийтайм.

— Не исках да идвам!

— Господин Сайдни наистина е магьосник. Поне е студент в Невидимия университет. Само че не му върви напоследък, затова все пак се присъедини към нашето начинание.

— И в к’во толкоз не му върви? — не се сдържа Средния Дейв.

Магьосникът се стараеше да не срещне ничий поглед.

— Прецених неправилно вероятностите.

— Аха, загубил си облог! — досети се Мрежестия.

— Платих си навреме.

— Така е — потвърди Тийтайм, — но има една неприятна подробност — тролът Хризопраз не понася жълтиците, които на другия ден вече са оловни. Нашият приятел има спешна нужда да припечели малко пари, и то на място, където няма да му откъснат ръцете и краката.