— Не сме се разбирали да има и магии — изсумтя Мъхнатко.
— Вярно, но нашата цел, господа, е… нещо като кула на магьосник.
— Ама не е съвсем истинска, нали? — неспокойно се осведоми Средния Дейв. — Щото ония щураци много гадни капани залагат.
— Не е.
— Стражи има ли?
— Предполагам, ако се съди по легендите. Не са нищо особено.
Средния Дейв присви очи.
— А в оная… кула има ли скъпоценности?
— О, да.
— Че тогаз защо не стигат стражите, а?
— Обитателят на въпросната недвижимост вероятно не разбира колко е ценно онова, което притежава.
— Значи има много ключалки — усъмни се Средния Дейв.
— По пътя към нас ще се присъедини и ключар.
— Кой?
— Господин Браун.
Всеки в занаята познаваше господин Браун. Присъствието му придаваше на предстоящата работа известно лустро. Спретнатият застаряващ мъж бе изработил сам почти всички инструменти в кожената си торба.
С каквато и дяволска хитрост да надделееш над малка армия пазачи или да се вмъкнеш в трезора, рано или късно викаш господин Браун. Той идва с торбата. Първите десетина минути не прави нищо, само се вглежда в ключалката, после избира парченце огънат метал измежду още стотици почти неотличими от него. Не повече от час след това си отива с приятните десет процента от плячката. Разбира се, никой не те задължава да ползваш услугите му. Ако предпочиташ, седиш си там до края на живота и зяпаш заключената врата.
— Добре де, къде е това място? — попита Мъхнатко.
Тийтайм му се усмихна.
— Щом аз ви плащам, защо тогава вие ми задавате въпроси?
Мъхнатко дори не погледна стъкленото око втори път.
— Ами само искам да се приготвим, ей таквиз ми ти работи… — смотолеви кротко.
— Прилежното проучване е основата на успешната операция — съгласи се убиецът. Озърна се към грамадата, която представляваше Банджо. — А това какво е?
— Банджо — представи го Средния Дейв, свивайки си цигарка.
— Циркови номера прави ли?
Времето сякаш се смръзна. Останалите трима съратници на Средния Дейв се опулиха. Сред хората от занаята беше известен като склонен към размисъл и търпелив мъж, дори му се носеше славата на интелектуалец, защото някои от татуировките му бяха изписани правилно. И в напечено положение можеше да се разчита на него, а основната му добродетел беше честността, защото свестните кримки просто са принудени да бъдат честни помежду си. У Средния Дейв обаче изпъкваше и един недостатък — раздаваше окончателно и бързо правосъдие на всекиго, който подхвърлеше непредпазлива забележка за брат му.
Този път се опря на търпението си. Пръстите му доразпределиха тютюна върху хартийката и я вдигнаха към устните му.
— Не — отговори той изчерпателно.
Мрежестия се опита да стопи леда.
— Е, никой не смята Банджо за много схватлив, ама винаги е полезен. Може да вдигне по двамина с една ръка. И то като ги стиска за вратовете.
— Ъхъ — потвърди планината от плът.
— Прилича ми на вулкан — подметна Тийтайм.
— Сериозно? — поклати глава Средния Дейв Лилиуайт.
Мрежестия се пресегна припряно и го бутна обратно на стола. А убиецът му се усмихваше.
— Господин Среден Дейв, искрено се надявам да бъдем приятели. Боли ме сърцето, като си помисля, че може да има неприязън в отношенията ни. — Изгледа и другите. — Споразумяхме ли се, господа?
Те закимаха, макар и малко неохотно заради мълчаливия консенсус къде му е мястото на този тип — в добре затворена стая с меки стени, — но в края на краищата десет хиляди долара са си пари.
— Добре — поощри ги Тийтайм и премери с поглед Банджо. — В такъв случай нищо не ни пречи да започнем.
Замахна и прасна с все сила великана по устата.
Смърт не се явява лично за края на всеки живот. Не е необходимо. Президентите и министър-председателите също не ходят по домовете на хората да ги поучават как да живеят — би било гибелно за някого. Има си закони, нали?
Все пак от време на време Смърт проверяваше дали всичко е наред и в по-незначителните области на твърде обширната му юрисдикция.
Сега бродеше из мрачно море.
Тук цареше тишина, налягане и непрогледна тъма. И толкова далеч под вълните се срещаше живот. Гигантски калмари и раци със зъби около очите. Паякообразни твари със стомаси по стъпалата и светещи риби. Безмълвен и черен свят от кошмарите, но животът прониква навсякъде, където може да оцелее. Където не може, се настанява малко по-късно.
Смърт вървеше към възвишение в дъното. Водата около него ставаше по-топла и населена със създания, които сякаш бяха слепени от отпадъчни частици.
Огромна струя кипяща вода изригваше от близката пукнатина. Някъде по-надолу скалите се нажежаваха до червено заради магическото поле на Диска.