Ърни го слушаше замаяно. Два-три пъти се озърна към трупа в краката си. Беше достатъчно схватлив, за да не оспорва очевидното, обяснено и от двуметров скелет с голяма коса в ръцете.
— Ясно. Значи пукясах.
— ПРАВ СИ.
— Ъ-ъ… такова… Жрецът разправяше… Като умреш, де… Все едно влизаш през врата и от другата страна… Някакво страшно място…
Смърт се взря във все по-неясното лице.
— ПРЕЗ ВРАТА, ТЪЙ ЛИ?
— Жрецът…
— СПОРЕД МЕН ЗАВИСИ ОТ КОЯ СТРАНА ВЛИЗАШ.
Когато на улицата остана само доскорошното телесно убежище на покойника, сивите роби се появиха отново.
„Честно казано, той се държи все по-неприятно.“
„Забелязахте ли, че търсеше нас? Започнал е да подозира нещо. Става все по-загрижен…“
„Да… Но прелестта на този план се крие в невъзможността той да се намеси.“
„Той може да проникне навсякъде.“
„О, не. Не е съвсем вярно.“
С неизразимо с думи самодоволство те се разтвориха в нищото.
Вечерта преди Прасоколеда. В цялата къща…
…се разшава само едно същество. Беше мишка.
Разбира се, както можеше и да се очаква, някой беше заложил капан. Но понеже беше празник, примамката беше свинска пръжка. Уханието й влудяваше мишката през целия ден. Вече никой не ходеше насам-натам и животинчето беше готово да рискува.
Не знаеше, че се промъква към капан. Мишките не са блестящи в споделянето на опита си. Не водят мишлетата да разгледат прочути капани и не ги поучават: „Виждаш ли, ето тук се спомина чичо ти Артър.“
Малкото създание само знаеше, че има нещо за ядене на дъсчица с тел около нея.
Кратко оживление… и челюстите му захапаха пръжката.
По-точно минаха през нея. Мишката се вторачи в онова, което лежеше под дебелата тел, после вдигна глава към черната фигурка.
— Писук?
— ПИСУК — потвърди Смърт на мишките.
С това историята приключи. След малко Смърт на мишките се огледа с любопитство. Поради естеството на много важната си работа най-често посещаваше разни вонящи дворове и мухлясали подземия, също вътрешности на котки и какви ли не дупки, където плъховете и котките най-сетне откриваха истината има ли в края на краищата Обетовано сиренце или няма. Това място обаче беше нещо съвсем друго.
Например имаше си ярка украса. От рафтовете висяха бръшлян и борови клонки. Пъстри гирлянди се стелеха по стените, а това не се среща в червата на котка, нали?
Смърт на мишките скочи на един стол, оттам на масата и цопна право в чаша с кехлибарена течност, която след миг се счупи на пода. Около четирите големи репи на масата се образува локвичка, която полека попиваше в листчето хартия, покрито с детски драскулки.
„Скъпи Дядо Прас,
За Прасоколеда си пожилавъм барабанчи на кулелца, мече и Страшнъ омнианскъ стая за мъчения, дето си има и кървави петна по масата за растягане. Има я в магъзинчету на ъгълъ на Късътъ улицъ, струва само 5,99 долъръ. Ас бях многу добра. Оставих ти чашъ вирмут, свински пай и четири репи за твоите четири прасчовци. Дано куминът е широк колкуту трябва. Ама едно момче от площадката, казва се Уилям, расправя дето те нямало, пък татковците носели подаръци.
С увъжение Върджи Пруд“
Смърт на мишките си гризна малко от свинския пай, защото щом си олицетворение на края на дребните гризачи, трябва да имаш и съответното поведение. Освен това препика едната ряпа, макар и само метафорично, защото малките скелетчета в миниатюрни черни роби просто не могат да вършат някои неща.
Озърна се към лавицата над камината и зърна множество картички, на които беше изобразен весел дебелак, натоварил с претъпкани чували шейна, теглена от четири грамадни прасета.
Помириса и дългия чорап, окачен пред камината, в която огънят бе изтлял до пепел.
Усещаше едва забележимо напрежение във въздуха, сякаш всичко наоколо беше само сценичен декор, а актьорите щяха ей сега да се…
Чу приглушено стържене. Върху пепелта се посипаха сажди.
Смърт на мишките закима.
Шумът стана по-силен, после някой тупна в камината. Мишето скелетче наблюдаваше съсредоточено как фигура с широки червени дрехи се измъкна върху килимчето и си разтърка крака.
Странният пришълец спря до масата и прочете бележката. Смърт на мишките като че долови и тих стон на досада. Репите и — уви! — свинският пай изчезнаха в големите джобове, фигурата поклати глава, загледа се пак в разкривените редове и се върна при камината.
Ръка в червена ръкавица взе чорапа и след малко го върна на мястото му значително по-издут. Отгоре стърчеше кутия, виждаше се надпис на единия й край — „фигурките на жертвите се продават отделно. За деца от 3 до 10 години.“