Редовните клиенти не разпитваха излишно, и то не само защото честичко не биха могли да изтръгнат от гърлата си нещо повече от ръмжене. Самите те нямаха навика да отговарят на въпроси. Всеки тук пиеше сам, ако ще и да идваше с тайфата си. Или с глутницата.
Въпреки нескопосаната украса, окачена от Игор в израз на добра воля8, „Ковчезите“ не подтикваха към мили семейни спомени. Точно от каквото имаше нужда Сюзън.
В момента си помагаше с джин и тоник. Ако клиентът не беше склонен да си угажда на особените вкусове, обикновено си поръчваше нещо прозрачно. Игор имаше доста объркани представи какво може да се слага в един коктейл. Ако беше нещо зелено и обло, не се знаеше дали е маслина.
Усети горещ дъх върху ухото си. На високото столче до нея се настани караконджол.
— И що едно нормално човече ще се довлича тука, а? — избоботи той и я обля с алкохолни изпарения и воня. — Нищо, че си с черна рокличка! Да не мислиш, че ей тъй ще досаждаш, та да си гъделичкаш нервите!
Сюзън се поотмести и той се ухили.
— Искаш ли да се намъкна под леглото ти довечера, а?
— Шлимазел, затваряй си плювалника — спокойно го предупреди Игор.
— Ама тя що е тука? — Грамадна космата лапа сграбчи китката й. — Пък може да й се иска…
— Шлимазел, няма да повтарям! — много по-неприязнено се сопна барманът.
А момичето вече се обръщаше с лице към караконджола. Игор не можеше да види изражението й, но нахалната твар го зърна и отскочи толкова пъргаво, че тупна по гръб. Тя изрече не просто думи, а каменни скрижали, на които бе издълбано необратимото бъдеще:
— МАХНИ СЕ И МЕ ОСТАВИ НА МИРА!
После се усмихна учтиво и малко гузно на Игор. А караконджолът се изправи припряно и се заклатушка към вратата.
Останалите не се отвлякоха и за миг от самотното си напиване. Тя честичко се чудеше докъде може да стигне в „Ковчезите“, без да си го отнесе.
Барманът остави на плота чашата, която търкаше усърдно, и се загледа в прозореца. Беше учудващо широк за свърталище, където посетителите предпочитат плътния здрач, но пък някои от тях прелитаха направо през стъклото.
Нещо потрепваше по прозореца. Игор се пресегна и отвори.
— О, не! — изпъшка Сюзън. Смърт на мишките скочи върху плота, гарванът изпърха след него.
— ПИСУК ПИСУК УУУК! УК! ПИСУК УК УКУУУУК!…
— Я се разкарай — ледено го посъветва момичето. — Изобщо не ме интересува. Ти си само една илюзорна представа.
Птицата се прицели в една паница на рафта зад бара.
— О, страхотно!
— ПИСУК!
— Това какво е?! — обидено изграчи гарванът и изтръска нещо от края на човката си. — Лукчета?! Гадост!
— И двамата си вървете! — наежи се момичето.
— Ама плъхчето разправя, че дядо ти е полудял — настоя птицата. — Предрешил се е като Дядо Прас.
— Но аз нямам… Какво?!
— Червените дрехи, бялата брада…
— УУУК! УУУК! УУУК!
— …подвиква „Хо-хо-хо!“, кара грамадната шейна с четирите великански прасета…
— Прасета ли? Ами Бинки?
— Де да знам къде му е конят.
— И аз не искам да знам! И нямам дядо!
Тя размаха ръце и за свой срам улучи малкото скелетче. Запрати го точно в един пепелник.
— УУК?
Гарванът хвана качулката му в човката си и се опита да го отмъкне към прозореца, а дребното костеливо юмруче размаха косата. Двамата изчезнаха с плясък на криле. Игор затвори прозореца. Мълчеше си.
— Не бяха истински — забърбори Сюзън. — Тоест… Гарванът може и да съществува, но се шляе с плъхчето…
— …което всъщност го няма — услужливо довърши барманът.
— Именно! — отдъхна си момичето. — Вие вероятно не сте ги и забелязал.
— Точно така. Нищичко не видях.
— Ами добре… Колко ви дължа?
Игор сметна на пръсти.
— Значи долар за питиетата и още пет цента, защото гарванът, дето не беше тук, ровеше в туршията.
— БРАДАТА МАЛКО МИ ПРЕЧИ — призна си Смърт.
— А защо трябваше да се кичите и с брада? — озадачи се гласът иззад чувалите. — От вас съм чувал неведнъж, че хората виждат само онова, което искат да видят.
— ДЕЦАТА ОЩЕ НЕ СА ПРИДОБИЛИ ТОВА СВОЙСТВО. НАЙ-ЧЕСТО ВИЖДАТ НЕЩАТА КАКВИТО СА.
— Е, господарю, брадата поне ви вдъхва подходящата нагласа.
— А СЛИЗАНЕТО ПРЕЗ КОМИНА? КАКЪВ СМИСЪЛ ИМА? БИХ ПРЕДПОЧЕЛ ДА ВЛИЗАМ НАПРАВО ПРЕЗ СТЕНАТА.
— Не е по правилата.
— ЗАЩО? НАЛИ МОГА ДА ГО ПРАВЯ?
— Комините са задължителни. Същото е както с брадата.
Най-сетне зад купчината чували се надигна глава, която сякаш принадлежеше на най-престарялото и неприятно гномче във Вселената. Фактът, че се намираше под весела зелена шапчица със звънче, с нищо не подобряваше впечатлението.
8
Той напрегна въображението си докрай, но черното, лилавото и отровножълтото не са най-подходящите цветове за гирлянди. А и не е уместно кукличката-фея да бъде закована на стената с пирон в челото.