— АУ, СЕРИОЗНО ЛИ? ГОРКО МИ.
— Мишлех ши… Мислех си, че всички вече сте чули за ръжена. Миналата шедмича… седмица, де, тя щеше да откъсне носа на един караконджол.
Смърт се позамисли дали това е осъществимо практически.
— Ще дам на Гауейн неговия чорап — сподели намеренията си детето, — после ще се върна да гледам.
И изтупурка от стаята.
— АМИ СЕГА… СЮЗЪН!
Време беше да повика подкрепленията.
Сюзън влезе заднешком, стиснала почернял чайник. Имаше още някой. В слабата светлина на свещите синята линия на острието се отразяваше от едно стъклено око.
— Виж ти, виж ти… — Тийтайм се загледа невъзмутимо в Смърт. — Неочаквана среща. Посещаваме роднините си, а?
Мечът бръмчеше тихичко, описвайки малки кръгове във въздуха.
— Отдавна се питам — продължи убиецът замечтано — дали е възможно да бъде убит Смърт? Мечът е специален, а поне тук действието му е извън всякакво съмнение… — Той се ухили. — И никой няма да го сметне за убийство. Вероятно ще ме похвалят за гражданска доблест. Моля ви да се изправите, сър. Вие вероятно най-добре си знаете имате ли слаби места, но Сюзън непременно ще умре. Затова на ваше място не бих опитвал трикове в последния момент.
— АЗ СЪМ ПОСЛЕДНИЯТ МОМЕНТ — напомни Смърт.
Тийтайм го обикаляше предпазливо.
В съседната стая се опитваха да надуят съвсем тихичко свирка. Сюзън погледна строго дядо си.
— Не помня някой от двамата да е искал шумна играчка.
— ТРЯБВАШЕ ДА НАМЕРЯТ В ЧОРАПА ИМЕННО ТАКАВА ИГРАЧКА. ИНАЧЕ С КАКВО ДА СЕ ЗАБАВЛЯВАТ В ЧЕТИРИ И ПОЛОВИНА СУТРИНТА?
— А, тук имало и деца — засмя се Тийтайм. — Защо не се досетих по-рано? Повикайте ги.
— Как пък не!
— Това ще бъде много поучително за тях. Ще им помогне в развитието. А когато противникът ти е Смърт, няма как да не си отредиш ролята на добрия герой. — Насочи меча към Сюзън. — Казах да ги повикаш!
Тя се озърна с надежда към дядо си. Той кимна. За миг едната му очна кухина просветна. Само така умееше да намига.
„Измислил е нещо. Нали е способен да спира времето?“
— Гауейн? Туайла?
Приглушеният шум оттатък спря. Два чифта боси крачета зашляпаха по пода и две сериозни личица надникнаха в занималнята.
— Влезте, влезте, мили дребосъчета с хубави къдрички — подкани ги снизходително Тийтайм. В погледа на Гауейн проличаха стоманени отблясъци.
„Поредната му грешка. Ако ги беше нарекъл «копеленца тъпи», щяха да се прехласнат по него. Твърде добре усещат, когато някой им се присмива.“
— Аз залових това чудовище — обясни убиецът — Какво да го правим сега?
Двете личица се обърнаха към Смърт. Туайла си лапна палеца.
— Обикновен скелет — скептично промърмори Гауейн.
— Правилно. Отвратителен ужасен скелет. Много е страшен, нали?
Туайла извади палеца от устата си.
— Той яде бишквитка.
— Бисквитка — по навик я поправи Сюзън. И разклати разсеяно чайника в ръката си.
— Огледайте го хубавичко! — подкани Тийтайм.
— Страшен скелет в черни дрехи!
Май вече усещаше, че настроението се отличава от очакванията му. Изведнъж се вторачи в Сюзън.
— Този чайник май смущава спокойствието ти. Поредното ти хрумване, нали? Остави го на пода, моля те. Съвсем бавно.
— Нищо страшно няма, само купчина кости — презрително се обади Гауейн. — А конярят Уили ми обеща истински череп от кобила. И ще си направя от него шапка, каквато е имал генерал Тактикус, за да плаши враговете. Пък и тоя скелет само си стои, дори не ще да вие. Ти си страшен. Имаш много гнусно око.
— Тъй ли било? Да видим тогава колко по-страшен мога да бъда.
По острието на меча пробягваха сини светлинки.
Ръката на Сюзън докопа съвсем самостоятелно ръжена. Тийтайм забеляза движението и пристъпи зад Смърт с вдигнат меч…
Тя метна ръжена с яростен замах. Парчето метал разцепи въздуха с пукот и остави диря от искри.
Заби се в черната роба и изчезна. Смърт примига. Тийтайм се усмихна.
После се взря унесено в меча. Оръжието падна от пръстите му.
Смърт го хвана, преди да е срязало пода.
Докато се свличаше, Тийтайм не отделяше поглед от ръжена в гърдите си.
— О, не… Няма как да е минал през теб. Толкова ребра!
Туайла отново благоволи да извади палеца от устата си.
— Убива само чудовища.
— Спри времето веднага! — заповяда Сюзън.
Смърт щракна с пръсти. Часовникът в ъгъла не цъкаше.
— Ти ми намигна! Мислех си, че имаш някакъв план!
— РАЗБИРА СЕ. ИМАХ НАМЕРЕНИЕТО ДА НАБЛЮДАВАМ КАКВО ЩЕ НАПРАВИШ.
— Само толкова ли?
— ТИ СИ ИЗВЪНРЕДНО ИЗОБРЕТАТЕЛНА. И ПОЛУЧИ ДОБРО ОБРАЗОВАНИЕ.
— Какво?!
— АЗ ОБАЧЕ ДОБАВИХ ШУМА И ИСКРИТЕ. СТОРИ МИ СЕ, ЧЕ ТАКА ЩЕ БЪДЕ ПО-ЗРЕЛИЩНО И… УМЕСТНО.