— А ако нищо не бях направила?
— ПОЗВОЛЯВАМ СИ ДА ТВЪРДЯ, ЧЕ ВСЕ НЕЩО ЩЯХ ДА ИЗМИСЛЯ. В ПОСЛЕДНИЯ МОМЕНТ.
— Това беше последният момент!
— ВИНАГИ ИМА ВРЕМЕ ЗА ОЩЕ ЕДИН ПОСЛЕДЕН МОМЕНТ.
— И децата гледаха!
— НАИСТИНА БЕШЕ ПОУЧИТЕЛНО. СВЕТЪТ СКОРО ЩЕ ГИ ЗАПОЗНАЕ С РЕАЛНИТЕ СИ ЧУДОВИЩА. НЕКА ПОМНЯТ, ЧЕ ВИНАГИ ИМАТ ПОДРЪКА РЪЖЕНА.
— Те обаче го помислиха за човек…
— СПОРЕД МЕН СЕ ДОСЕТИХА ВЕДНАГА КАКВО ПРЕДСТАВЛЯВА. — Смърт подритна трупа. — СТИГА ПРЕСТРУВКИ, ГОСПОДИН ТИЙТАЙМ.
Духът на убиеца подскочи като кукла на пружинка, грейнал в безумна усмивка.
— Пак не успях!
— ЕСТЕСТВЕНО.
Духът избледня.
— АЗ ЩЕ ОТНЕСА ТЯЛОТО. НЕ ИСКАМ ДА ТИ ЗАДАВАТ НЕПРИЯТНИ ВЪПРОСИ.
— Но защо той вършеше всичко това? За пари? Или за власт?
— НЯКОИ ХОРА СА ГОТОВИ НА ВСИЧКО САМО ЗАРАДИ ТРЪПКАТА. ИЛИ ЗА ДА СЕ ПРОСЛАВЯТ. ИЛИ… ПРОСТО ЗАЩОТО НЕ БИВА ДА ГО ПРАВЯТ.
Смърт метна трупа на рамо. Нещо падна в камината. Той поумува.
— ИЗВИНЯВАЙ… ТИ СИГУРНА ЛИ БЕШЕ, ЧЕ РЪЖЕНЪТ ЩЕ МИНЕ ПРЕЗ МЕН?
Чак сега Сюзън усети, че трепери.
— Бях напълно убедена в това.
— АХА… Е, ДОБРЕ ТОГАВА… ВЕСЕЛА ПРАСОКОЛЕДА.
— Весела Прасоколеда и на теб.
Смърт отново поспря на балкона.
— И ЛЕКА НОЩ, ДЕЦА… КЪДЕТО И ДА СТЕ.
Гарванът се тръшна върху заснежен дънер.
— И няма кой да ме откара… Погледни само — замръзнала пустош от хоризонт до хоризонт. Една педя повече не мога да прелетя. Знаеш ли, че като нищо мога да си умра от глад тук? Ха! Хайде на бас, че ако бях някоя червеношийка, щяха най-грижовно да ме отнесат обратно!
— ПИСУК — съгласи се съчувствено Смърт на мишките и подуши снега. Започна да рови.
— Тъй, ще се вкочанясам, значи… Жалка купчинка пера с вирнати нагоре крачета. А дори няма да нахраня някого. Уверявам те, за моя животински вид е истински позор да умреш от…
Изведнъж осъзна, че под снега има доста по-мърлява белота.
Усилията на скелетчето откриха ухо.
Гарванът зяпна алчно.
— Това е овца!
Смърт на мишките закима.
— Цяла овца!
— ПИСУК.
— Олеле, още не е изстинала!
Костеливото плъхче го потупа радостно по крилото.
— ПИСУК-УК! УК-УК-УК!
— Много мило. Благодаря ти от сърце. Желая същото и на теб.
Далеч и в пространството, и във времето се отвори вратата на един магазин. Нисичкият собственик излезе забързано от задното помещение… и сякаш се закова за пода.
— ИМАТЕ ГОЛЯМО ДЪРВЕНО ЛЮЛЕЕЩО СЕ КОНЧЕ НА ВИТРИНАТА — изрече новият клиент.
— А, да, радвам се, че е привлякло вниманието ви. — Майсторът опипваше нервно квадратните рамки на очилата си. Не бе чул звънчето на вратата и това го тревожеше. — Уви, сложихме го само за украса. То е по специална поръчка на лорд…
— НЕ. АЗ ЩЕ ГО КУПЯ.
— Невъзможно, защото…
— ИМАТЕ И ДРУГИ ИГРАЧКИ, НАЛИ?
— Да, разбира се, но…
— ЗНАЧИ АЗ ВЗЕМАМ КОНЧЕТО. КОЛКО ТРЯБВАШЕ ДА ВИ ЗАПЛАТИ НЕГОВА СВЕТЛОСТ?
— Е, споразумяхме се за дванадесет долара, само че…
— ДАВАМ ВИ ПЕТДЕСЕТ.
Алчността изблъска с лакти опасенията. И се съгласи припряно, че наистина има други играчки. Собственикът учудващо прозорливо предположи, че този клиент не е свикнал да чува „не“. Вярно, лорд Селачии сигурно щеше да се ядоса, но той не беше тук. А неочакваният посетител беше тук. И то със страшна сила.
— Ъ-ъ… Да ви го увия ли?
— НЕ. ЩЕ ГО ВЗЕМА НАПРАВО. И ЩЕ ИЗЛЯЗА ПРЕЗ ЗАДНИЯ ВХОД, АКО НЕ СТЕ ПРОТИВ.
— А… как влязохте? — дръзна да попита майсторът, когато вадеше кончето от витрината.
— ПРЕЗ СТЕНАТА. ЗНАЧИТЕЛНО ПО-УДОБНО Е, ОТКОЛКОТО ПРЕЗ КОМИНА. — Особнякът огледа рафтовете. — ПРАВИТЕ ХУБАВИ ИГРАЧКИ.
— Ъ-ъ… Благодаря.
— МЕЖДУ ДРУГОТО ОТВЪН СТОИ МОМЧЕНЦЕ, ЧИЕТО НОСЛЕ Е ЗАЛЕПНАЛО ЗА СТЪКЛОТО. МАЛКО ТОПЛА ВОДА БИ СВЪРШИЛА РАБОТА.
Смърт се върна при Бинки и закрепи дървеното конче зад седлото.
— АЛБЪРТ ЩЕ СЕ ЗАРАДВА. НЯМАМ ТЪРПЕНИЕ ДА ВИДЯ ИЗРАЖЕНИЕТО НА ЛИЦЕТО МУ. ХО. ХО. ХО.
Утрото на Прасоколеда настъпваше към кулите на Невидимия университет, а Библиотекарят се вмъкна в Голямата зала, стиснал с пръстите на единия си крак дебел сноп нотни листове.
Архиканцлерът седна с въздишка в кабинета и си смъкна ботушите.
Дяволски дълга нощ беше. И имаше какви ли не странни случки.
Ридкъли се загледа във вратата на новата си баня. Вече опозна особеностите на придобивката си, а един горещ душ нямаше да му се отрази зле. Защо да не отиде чистичък на органовия рецитал?
Свали си шапката и нещо падна със звън от нея. Едно гномче се търкулна на пода.
— Ох, още един! Мислех, че се отървахме от всички. Ти пък какво правиш, а?