Последва дълго мълчание. Никой нямаше да приеме предложението. Със сигурност не и Дягилев, защото това не беше негова работа. Със сигурност не и аз, тъй като вече не бях конкистадор, а танцов режисьор и помощник на гений.
Инката се засмя:
— А сега, всички вие, сеньори и сеньорити, измитайте се оттук преди да съм променил решението си.
И това беше краят. А това беше историята, сеньори, за това как танцовата трупа на Дягилев стана световноизвестна за втори път и забавляваше човечеството по целия Речен свят. Това е също историята на братята Пизаро и как още веднъж за втори път те намериха съдбата си в един индиански свят.