Аз също попитах китайците за местонахождението на Марко Поло, но те не знаеха нищо за него. Обсъдихме нещата помежду си и решихме да отидем с китайците до лагера им.
Ксанаду беше голямо бамбуково селище, разположено в равнината и обградено от стена, направена от клоните на големите дървета, които растяха по близките хълмове. Мястото бе много подредено, с внимателно утъпкани места за минаване и къщи, построени от бамбук. Ориенталците бяха постъпили умно. Селището им изглежда просперираше.
Почти веднага бяхме заведени да видим Великия хан. Самият Кублай хан не беше китаец, както научих, а монголец. Той бе на средна възраст, по-скоро пълен, с плоско кръгло лице, излъчващо достойнство. Говорейки от името на моите спътници от Свободните дружини, аз му казах откъде идваме и какво ни е сполетяло. Кублай каза, че е бил роден на Речния свят както повечето от нас, но няколко години по-рано и виждайки социалния безпорядък, в който се бяха родили всички, бе потърсил начин да наложи някаква структура на политическите институции. Китайци и монголци се бяха събрали под знамената му и до ден днешен нещата вървяха добре в тази държава.
Той беше разочарован, че нямахме стоки, които да продадем или обменим, но ни каза, че сме свободни да продължим пътуването си или да останем толкова дълго, колкото ни се хареса. И в двата случая бяхме свободни да използваме грааловите камъни, разпръснати на територията му, без обаче да нарушаваме реда и дисциплината.
— Но помислете внимателно дали искате да продължите — каза той. — Бях изпратил пратеници да разберат кои са съседите ми и някои от тях са доста варварски. Няма да намерите толкова добра организация като нашата докато пътувате нагоре по Реката. Предлагам да се заселите тук. Ще ви намерим жени, тъй като в момента се радваме на един умерен излишък от тях и ще бъдете в безопасност.
Това предложение, въпреки че бе разумно, не ми допадна. Не бях преминал през цялата необяснимост и хаос на това да бъда роден на нов свят, само за да си седна сега в едно бамбуково селце и да си получавам дневните дажби като добър гражданин. Бях от поколението, което плава до индианците с Франциско Пизаро. Въпреки че бях умрял веднъж, все още не бях готов да се оттегля. Повечето от наемниците от Свободните дружини се съгласиха с мен, но на Руфий и на повечето римляни тази идея им се хареса и те решиха да останат. Останалите от нас отново тръгнаха, като сега наброявахме четиридесет човека.
След още няколко седмици пътуване през нарядко населена територия, ние се натъкнахме на обширно крайбрежно селище на саксонски рибари от десети век от низините по поречието на Елба. Там също живееха няколко унгарци от осемнадесети век и няколко шотландци от деветнадесети век, които не се събираха с другите. Тези саксонци никога не бяха емигрирали в Англия, както бяха направили някои от техните съграждани. Тук, на Речния свят, те бяха основали селището си на един широк завой на Реката. Бяха построили бамбукови лодки и други неща от дърво, и добре се справяха с риболова.
Лодките им бяха малки, но удобни и издръжливи. Нито китайците, нито римляните все още не бяха се пробвали по вода, но ние почти веднага разбрахме предимствата на този начин на придвижване. Пътуването по вода изглеждаше по-безопасно, по-бързо и по-малко уморително.
Ние останахме за малко при саксонците и тук всъщност срещнах Херта. Това стана една вечер, когато бяхме седнали около лагерния огън, разказвахме приказки и пеехме песни от родната си земя. Разговорът се обърна към танците и всеки мъж показа стъпките на танц, характерен за неговата област.
Когато дойде моят ред им изтанцувах една хота. Бях доста изкусен в танците като момче и ако аз лично да казвам това, нашите родни испански танци са по-красиви от тези на повечето народи. Хотата обаче изискваше партньор и така, оглеждайки лицата около лагерния огън, аз избрах едно симпатично младо момиче с коса като лен и я помолих да танцува с мен.
Херта веднага схвана стъпките и ние предизвикахме бурни ръкопляскания. В Саламанка през студентските си дни бях танцувал веднъж или два пъти за пари и ми бяха казали, че така мога да забогатея, ако реша да продължа.