— Тази нощ Огънят се спуска! — изкрещя той, наслаждавайки се неимоверно на ролята си. — Разтворете сърцата си за пламъка. Богът иска да пламне във вас!
Сякаш между него и тълпата съществуваше негласно споразумение: той се бе съгласил да изнесе представление, а те се бяха съгласили да налапат стръвта. О, и как само ръфаха! В гърдите му напираше смях. За момент Деорк го потисна, но впоследствие се отказа и се разсмя с глас — каквото и да стореше, нямаше да събуди подозрение.
— Радостта ни споходи. Усещате ли я? — викна той. Като че ли радостта бе нещо, което можеше да бъде докоснато и откъснато. Имбецили!
Време беше да пристъпи към работа. Събра магията на словоплетството и поде:
— Ново нещо подема Най-възвишеният — изрече напевно. Сега ще ви дам нови нареждания. — Той казва: „Ще събера друга група, която да изпълнява волята Ми. Ескейн Мой инструмент ще бъде, с който Огънят ще споходи този град, съсед срещу съседа да изправи“.
Ескейн ще нападне Съвета на Фалта, искам от вас да вложите подкрепа.
— Те ще отделят зърното от плявата, следвайки волята на Бога. Чуйте думите му и ги изпълнете!
Подчинете се на думите ми!
— Гордият Инструър ще бъде сломен, вие ще превиете врата му!
Сега той снижи глас. Хорът крясъци утихна.
— Дори и сега Всевластният приближава стените на града ви.
— Неумиращият приближава с могъщата си армия. — Пригответе се да отворите вратите и да Го пуснете, без значение какво казват светските ви предводители. — Когато времето настъпи, вие ще предадете Фалта в името на религията си. — Мнозина от вас ще станат мъченици в името на вярата в Него. — Той ще ви измъчва и убива, а вие ще смятате това за велика чест. — Но накрая вие ще сте победители! — Победата му ще бъде пълна.
Сега дойде ред на пророчествата. Деорк продължаваше да се удивява колко точни бяха някои от тях, макар да подозираше, че това се дължи на словоплетството му, оформило слабите им воли. Влудяваше го вълнението, че огъва хиляди животи с подобна лекота. Трябваха му големи усилия да се съсредоточи и да се вслушва в казаното от тях. Говореха за Стрелата на Бога и как тя се приближавала. Е, та не беше ли казал същото преди малко? Споходи го познатата тръпка, което означаваше, че по-късно тази нощ ще трябва да посети подземията на затвора. А можеше да се позабавлява и със Стела. Не му бе позволено да я докосва — заповед, която дори не би могъл да помисли да наруши — но това не изчерпваше евентуалните забавления.
Останалата част от срещата премина като в червеникава мъгла. Накрая Деорк остави работата на помощниците си, а самият той пое към покоите си в Залата на знанието, потривайки нетърпеливо ръце.
— Кой е този? — прошепна Петара. — От Съвета ли е?
Старейшината притисна пръст до устните си — жест, обезсмислен заради тъмнината. Този човек действително представляваше загадка. Наблюдаваха го вече от няколко дни — той беше част от Еклесията, дори ръководеше една от срещите, а живееше в Залата на знанието, в помещенията, запазени за високопоставените посетители на Съвета. Очевидно мъжът не искаше местоживеенето му да се знае, защото внимаваше да се прибира незабелязан.
Ескейнският командир шепнешком нареди никой да не помръдва. Точно сега не биваше да поемат риск, не и когато предстоеше атаката им. Затова старейшината устоя на изкушението и остави мъжа. Цял живот прикриване, първо в Сивитар, а сетне и в Инструър, беше го научил да не прибързва.
Внезапно мъжът се отклони от пътя си и пое право към тях. Председателстващият старейшина се паникьоса. Страхувайки се от разкриване, той реши да даде заповед за стрелба. Но с ужас установи, че тялото му не се подчинява на мислите. Не можеше да издаде нито звук. Гласът му бе останал заключен в гърлото.
— Зная, че сте там — небрежно рече мъжът, поглеждайки към храстите, където се криеха ескейнци. — Зная кои сте и какво възнамерявате да сторите. Някои от най-добрите ви хрумвания всъщност принадлежат на мен! Само че още не искам да знаете кой съм, не и докато не е настъпило времето. Да видим… ще взема един от вас със себе си — той направи жест с ръка, в отговор на който Петара вдървено се изправи, — а останалите ще оставя. Но преди това ми позволете да ви напомня за атаката на житниците призори.
Деорк се приближи до безпомощните заговорници. Вече ясно можеха да виждат лицето му. Тогава очите му блеснаха в червено, при което онези рухнаха в безсъзнание на земята.